Най-сините очи

Мила бабо,

Имаш най-красивите сини очи, които съм виждала! Понякога забравям колко са сини. Ще те помоля за нещо, ти ще ме погледнеш, ще кажеш: “Да, миличка”, а аз ще загубя думите
си някъде из твоите синеви. А дядо сигурно целият се е губел там.

Обичам да те слушам – да ми разказваш за младините си, за дядо, за родата. Ухажвал те някакъв управител на фабрика, важна клечка. Като те питах какво е станало с него, ти на секундата отвърна: “Как какво – отказах му!”
 – Защо, бе бабо, нали фабрика имал?
 – Е, имаше, ама не беше като дядо ти хубав!

Мила бабо, ти си баба в най-истинския, най-съкровения смисъл на думата. Катми, питки, приказки и истории – всичко поднасяш с толкова много обич и доброта.Винаги ни угаждаш на капризите. Често готвиш поне три различни манджи, сипваш прекалено щедри порции, а после сядаш някъде встрани – да ни гледаш, пък като си тръгнем, ще си направиш попара. Знаеш кой какво обича да яде и поддържаш артикула наличен, за всеки случай. Пък ние понякога нарочно те изненадваме, за да те дразним с “ее, бабо, гладни си останахме!” Тогава изчезваш нанякъде, чува се ровене, трополтене – накрая се появяваш победоносно я със сирене, я с компот – винаги намираш нещо!

Прибирайки се от село, често минавам да те видя – нося ти копър и магданоз, кални дрехи за пране и ти разказвам какво ново (старо) из село. Ти ме чакаш с каквото съм си поръчала – салата с повече лук, таратор с повече чесън, тиквички на фурна. Има и ориз да нося на мама, нещо с мръвки за тати, бутерки с орехи за брат ми и сестра ми. Обикновено поне едното си го изгорила, ама ние нали все закъсняваме – имала си време за втори опит. Все питаш: “Бива ли го?”, а ако изядем по-малко от две порции си убедена, че не е наред, въпреки че ние те уверяваме иначе. Такава бъркотия като в твоята кухня в Пловдив, бабо, съм виждала само в твоята къща в Тюркмен. Тави и кръстословици затрупват столовете, на пода се търкалят картофи, нещо на котлона кипи, ти си се навела, упорито търкаща загоряла тенджера, а Коркут пак гони Джейлян. Веднъж си бях поръчала да ми направиш сок от ябълка – засилих се да влизам и чак се стреснах, когато вратата на апартамента не се отвори – заключена. След малко се появи и ти – ей бабо, имаше вид все едно от Мусала се връщаш, ама по целия път, не тарикатски с лифта. Питам те какво ти е, тихо прошепваш: “Чакай…” Влизаш и веднага лягаш, а в ръката ти торба с ябълки. Минути по-късно, все още задъхана, споделяш, че си обиколила целия квартал, за да купиш ябълки. “Ей сега, баба, ще ти направя сока, само малко да си почина.” Става ми неудобно, казвам ти никакъв сок да не правиш, а да лежиш. И ти като скочи – като попарена! “Кааак?! Аз един сок ако не мога да направя…”

Като малка си била голяма белайджийка, все наперена и готова да отстоява своето. Разказваш ни, че си била толкова буйно дете, че не ти е останала палавост за по-късно. Бабо, не на нас тия, виждаме те как се услушваш, тихо-мълком – без да те усетим, нагласяш живота, както на теб ти харесва. И си толкова любопитна!
 – Къде тръгна, бе бабо,нали те болеше гърбът?
 – Е той винаги ме боли, няма само да лежа, я! Да видя!
 – Какво да видиш?
 – Ми ей там да видя какво има.
Напролет, като дойде на село за рождения ми ден, обиколи целия двор. Като ти казах да не ходиш нагоре, че е само трева, ти отвърна :”Оо, баба, аз вече бях там.” Видиш ли чанта, задължително проверяваш какво има вътре – ако е кутия, ще я отвориш, ако е книга, ще я прочетеш. Много те бива да вървиш след някого – да видиш какво правят. Все да видиш – ама с очи като твоите – как да не искаш винаги да гледаш!

Лятото направи лозови сарми за мен и приятелката ми от Австрия – чакаше ни пред блока с тавата. Като ти представих Изабела, ти я прегърна и й каза: “Добре дошла, миличка!” Изабела настоя да ти кажа, че имаш най-сините очи, които е виждала. Не разбра какво й говореше, но после ми каза, че никой друг не я е посрещал толкова сърдечно. Ти поиска да покажа на Изабела твоя снимка като млада – “да види, че преди не само очите ми бяха хубави”. Тогава забравих, но ето сега ще те види. Сестра ми носи първата снимка в портмонето си – а когато я видя за първи път, възкликна: “Ее, Йовка, ти и на младини си била хубава!”

Преди не разбирах какво е двама души да са едно цяло, струваше ми се странно, дори обидно. Чак след като дядо си отиде, разбрах, че вие двамата бяхте така – едно цяло. Погледна ли теб, очите ми започват да търсят и дядо.