Мили тате, мила мамо…

Днес мама има имен ден. Ще пиша и на нея, но някак ми е странно да ви деля, – помисля ли си “мама”, веднага следва и “тате” . Не, че не сте достатъчно специални сами по себе си, просто сте поне два пъти по-специални заедно – заради всичко, което сте изградили със съвместни любов и усърдие. Мен с брат ми и сестра ми включително, да не пропусна да изтъкна и нашия принос :)).

С тебе, тате, май бая си приличаме. Мама е по-непозната територия, около нея всички стъпваме малко по-леко или поне така казваме. Иначе ти обобщи ситуацията с “много ни е страх от нея, ама все пак правим каквото си искаме’, което може би не е чааак толкова далече от истината. И двамата много ни бива да я дразним, а още повече ни бива да си прехвърляме топката – кой я дразнел повече, кой започнал, па кой се олял с купуването на цветя, кой имал по-нереалистични мераци… А как и на двамата ни идва отвътре веднага да посочим другия, не се и замисляме даже. Ти се опитваш да бъдеш моя разум, виждаш в моите действия своите предишни грешки и искаш да ме предпазиш, а аз вървя след тебе с жално: “Ама татеееее…” и не се поддавам на въздействие. Или поне не лесно. Но пък и ти, и мама хич не можете да ми отказвате – просто с теб първо изиграваме въодушевена постановка на врънкане, отказване, мръщене, леееко поддаване и накрая даване на повече, отколкото съм поискала. Пълна програма – ама то ние и двамата все гледаме джумбуш да има. Живеем на бързи обороти, търчим между града и селата, всеки по своите безкрайни задачи. Признавам, твоите са по-отговорни и важни, моите са малко тип “да ми имаш и проблемите”. Ти винаги си съпричастен и ми помагаш, а аз все искам и още. Обикновено тор – овчи, и хости – по възможност ненаядени от охлюви. Обвинявам те задето ми завъди нов вид гигантски гол охлюв на село, ти пък отговаряш, че специално ги събираш от оранжериите и ги караш на 40 км в Тюркмен. Като садиш цветя в Тюркмен, не винаги съм съгласна с избора ти на място, понеже имам план на хвърчащ лист хартия, който ти не признаваш. А сега се подсмихваш и си мислиш: “Да ти имам и плана…” Е, ти винаги си несъгласен с моето садене, все не е достатъчно дълбоко. Веднага минавам в режим на контраатака, ти пък садиш много нагъсто, ей за такива неща спорим ние двамата с тебе.

Обичам да ме чакаш на летището и после да си говорим в колата, докато пътуваме към Пловдив. Да ме караш на село и пак да си говорим – за дядо, за родата, за китки и бъдещи планове. Нарочно да прескачаш радиостанцията, която аз искам, а насред любимата ми песен да врътнеш звука на нула. Понеже пустото копче е лееко развалено от има-няма пет години, докато звукът тръгне отново, песента вече е свършила. Ех, тате, често ти се мръщя и много ме дразниш, ама още повече те обичам. Нямам търпение някой ден заедно да направим градината на петте декара в Тюркмен. Ще бъде тооолкова хубаво – ще обикаляме заедно по разсадници, ще гледаме каталози, ще чертаем, ще сеем… Дотогава аз ще си прося по някоя хоста, ти ще поръчваш има-няма стотина, ще гледам и аз на теб да ти угаждам, не само обратното :). Понякога малко ти завиждам, защото ти си имаш прекрасни градина и къща, където имаш възможността да сътвориш каквото си поискаш, а аз имам мечти на хвърчащи листчета и тендензиозно неникнещи семена. То това не, че ме спира пак да си купя, ей ме на – днес пак, този пък червена бергения. Па може и да я пребъде, знае ли се. Поръчала съм си и луковици и коренища, които ще получиш тези дни и ще ми ги садиш в саксии, а аз като си дойда, ще те моля да ми докараш на село, за да ги сложа в земята. Гледаш мнооого скептично на моите поръчки и предполагам, че първото нещо, което ще ми кажеш, след като ги видиш, е, че си давам парите за глупости. А аз отново си повтарям, че този път вече ще поникне нещо. Има и такива от миналата година, които още не съм ги отписала, като не е на първата година, на втората барем се покажат. То пък и аз за стимул съм метнала три ката черги отгоре, ама те ще ме чакат “да ги отвия”.

Не си съгласен с моите кърпешки методи, да ти кажа и аз не съм. Просто в момента толкова мога, а ми се струва непосилно да не правя нищо. Мисля, че имам напредък, оставила съм си и място за бъдещо развитие :). А ти си така добър и искаш единствено да сме заедно и да сме съпричастни един с друг. Обикновено получаваш шапка или дънки, откъм съпричастност май има какво още да се желае. Искаш на всички да помогнеш, нямаш почивен ден и си все зает. Твърдиш, че ти харесва – надявам се наистина да е така, защото иначе ще ми бъде мъчно за теб. Но пък имам чувството, че и да не ти харесваше, трудно би си признал.

Ти си вървиш редом с цветята хич да не откакто можеш да вървиш. На повечето си детски снимки държиш цвете, а когато сега ни снимаш нас, снимките ти винаги са много отдалечени – да хванеш и дърветата, храстите. Много ми харесва това, че си гледал кактуси от семе, че като си отишъл войник, си взел със себе си луковици и си ги насадил в базата. Понякога се чувстваш неразбран и критикуван от наша страна – знам, защото и аз се чувствам така от време на време. Разбирам и защо ти е трудно да се промениш, защо още не си сложил бойлера в банята и защо животът ти продължава да бъде събиран в чанти. Виждам и, че полагаш усилия, че не те е страх да се учиш – за ужас на брат ми вече ползваш компютъра. Вярвам, че ще се справиш, че ще намериш как най-правилно да разпределяш времето си. Мога и аз на теб да помагам, не само ти на мен.

Ти си моят съмишленик, по-често съучастник, може да се караме за клематиси и за това кой бил по-откачен, ама иначе така добре се разбираме. На мен ми е утеха, че засега има поне един човек, на когото няма нужда да обяснявам защо ходя на село, защо се грижа за градината. Понеже споделената любов няма нужда от обяснения.

Хайде, вечна дружба и всичко най-евентуално,

Гергана

Честит имен ден! Теб като че ли са те ограбили откъм празници – не си празнувала осми март, поздравленията за имения ти ден още имат вкус на “преживях и този осми март”. На рождения си ден изпращаш учениците, изобщо работата върви подир твоите празници и дълги години ги изпреварваше. Но ти малко по малко я настигаш, дори взимаш преднината и си връщаш каквото си е лично твое. Все пак нали си бегач на дълги разстояния! Веднъж бегач, винаги бегач, просто ти се разшири стадиона. Много добре ви пасва да сте бегачи с тати – не знам дали си се замисляла, но не мислиш ли, че и сега, след толкова години съвместен живот, с тати продължавате да бягате – ти на дълги разстояния, той на къси. Може би затова понякога се карате, просто се разминавате и не може да се разберете дали единият е изпреварил другия, или пък той е изостанал. Ти мислиш за бъдещето, гониш промяна, нови занимания и преживявания. Знаеш, че не може да стане веднага. Напредваш с умерено, но сигурно темпо. Докато ти догониш първата цел, тати се е втурнал след поне десет. Гони всяка сякаш е най-важната, задъхва се, но не спира. Победите остават неотпразнувани, понеже той вече преследва следващата. И така  от време на време се разминавате, но винаги се настигате, а срещите ви са толкова правилни, че оправдават гонитбата.

И на теб приличам, мамо, не съм се метнала само на тати. Питате ли ме на мен какво ми е – вие си се карате двамата, а аз споря сама със себе си. Ти си спокойствието и хармонията, но също и желанието за вълнуващи преживявания. Чистият и спретнат дом, вниманието към околните и милите жестове. И ремонтната дейност! Както с тати може с часове да си говорим за китки, така с теб гледаме снимки на къщи, на преправени стари мебели и съживени стари постройки. Ремонтираме си наум плевните, само дето аз не смея и да си помисля за моята половин плевня, та клоня повече към двете трети от къщата. Е, то дупката в покрива на плевнята не е в на баба частта, та документално не е мой дерт. Отделно, че загубихме ключа от катинара, та сега мога да вляза само от страната на съседа и то след като прескоча струпаните бали слама, играещи ролята на граница.

Ден след ден създаваш красота. Но май ти се иска вече да спреш да я продаваш, да запазиш поне малко и за себе си. Двамата с тати се раздавате за всички – роднини, приятели, клиенти – чак ми се струва невероятно как остава толкова много и за мен, и за брат ми и сестра ми. Скоро ще честваме и твоите празници – така, както на теб ти се иска. Искрено се радвам, че вече и ти имаш дом за градене, че се вълнуваш и кроиш планове за бъдещето. Ще бъде прекрасно, ще видиш. Много ми харесва мисълта, че вече си имаме семейна къща – място, където ще ни посрещате след пътуванията ни, където ще се събираме след като всеки е тръгнал по пътя си. Без значение на колко години ще сме, винаги ще си е “при мама и при тати”. Дворът и къщата си вървят с безкрайната работа, но тя не е като другата ви работа. Освежаващо е да ви видя хем вкъщи, хем не на работа!

Съквартирантките ми се чудят защо си говорим всяка вечер – защото обичам да си говоря с вас, защото се радвам да ви видя, да бъдем поне почти заедно. Искам вече да сме си съвсем заедно.

Ти ни даваш вяра и духовност, може да не вярваме в едни и същи неща, но важното е, че вярваме. Аз съм повече тип око да види, ръка да пипне, двустранен анализ, оценка на фактори и събития, заключение, открояващо нуждата от допълнителен анализ. Твоите мисли летят в небесата, моите са като кокошки с подрязани криле – има там някакъв спомен, че не са тея криле само за украса, понякога е малко изкушаващо, но все пак по цял ден си ровят в земята, а към небето поглеждат само в извънредни ситуации. Вярваш, че децата избират родителите си. Аз поначало подхождам скептично към подобни твърдения, но вие сте толкова точно като за мен, че просто не мога да си премълча, че имам безупречен вкус.

С много обич и признателност,

Гергана