Малко са спомените ми, в които не присъствате и вие. Тук-таме по някой момент от село – баба все искаше да спя следобед, аз пък все не исках, тя ме заключваше горе в къщата, аз си промушвах пръстите из-под ключалката, завъртах ключа както си беше оставен от външната страна и свобода! Баба ме гонеше с лъжици попара, а аз бягах през градината при дядо за помощ. Дядо, като за някой, чийто бостан току-що е бил жестоко прегазен, беше изключително отзивчив – “Е кат не ще, не ще, стига си я гонила!” Има теории, че заради това си останах ниска – всичко е от недояждане! Помня и единствения път, в който баба ми се е карала сериозно – заради някаква счупена чаша ли беше, чинийка за чаша ли… Не помня дали съм била виновна, ама трябва да отбележа, че и сега, 18 години по-късно, пак на мен се карат за всяка липсваща част от нечий сервиз/ или направо за целия сервиз, барабар с кутията!/ Съмнителна тенденция – май са ме нарочили за универсален унищожител на сервизи, които никога не се използват, ама иначе е много важно да ги имаш или поне да знаеш, че ги имаш някъде, откъдето едва ли ще си ги вземеш. Е това сега е сигурност в живота – вали, гърми, ама чашите са си чаши!
Помня как с баща ми чакахме мама пред някаква сива сграда и как после още в далечината тя показваше “две” с пръсти. Мама до последно работеше на пазара, все ме питаха: “Майка ти в кой месец е?”, а моят отговор винаги биваше посрещан с изненада, много й бил малък корема. Вие вътре два броя, ама и двамата бръмбазъци – предполага се, че е от недояждане. Местихме се да живеем в нов апартамент, покрай който семейните финансови средства доста намаляха. И все пак мама ми купи книжка за оцветяване и моливи от книжарницата срещу детската градина – стояха в иначе празното ми бюро и като ходихме в новия апартамент все проверявах дали са на мястото си. Така де, не знаех аз, че вещите ми ще започнах да изчезват чак след като се родите :).
Оттам нататък ви има навсякъде – от фонова музика, засрамяща дори и селското магаре, през сбивания, дразнения и кавги до сърцераздирателни картички и писма, в които се обръщате към мен с “мила како”. Още се дразним, не знам повече ли, или по-малко, но отдавна не сте ме наричали “мила како”. Вече съм “Гергано” или “Офф, Гергано!” Или “Гигче” – така ми казвате само защото знаете, че ме дразни. Много. Правите и още 998347 неща само за да ме дразните. Аз се оплаквам, смъмрят ме и ми казват да се правя, че не забелязвам – ама как да не забелязва човек, когато има още двама човеци на главата! Щели сте да престанете, ако се правя, че не забелязвам. 14 години по-късно още не сте престанали, ама то и мен хич не ме бива да се правя, че не забелязвам.
Вас май малко ви е срам от мен. Не сте редовни читатели на моя блог, брат ми, ти от време на време оставяш злобни коментари, пък аз ти се карам, че са неграмотно написани – “не струваш” се пише отделно! Йови, ти пък наминаваш колкото да разгледаш снимките и може би ще попрочетеш някой ред, ама е трудно, когато в същия момент 99247 души ти пишат по фейсбук. Но знам ли, може някой ден да попаднете на тази публикация, ако не, то сигурно на мен ще ми е забавно да я прочета след години. Ще публикувам няколко снимки, които съм ви обещала да не слагам във фейсбук, за да не ги видят приятелите ви. Знам, че градите имидж, ама едно, че за блога нищо не съм обещала, ами и вашите приятели едва ли са ми редовни читатели :).
Предполагам не е лесно да си ми сестра/брат. Не са ви сравнявали с мен – вие сами се вкарвате в този цирк. Какво като стаите ви са разтуряни – нали едно време моята е била поне два пъти по-разтуряна. Защо да миете вие чинии, като не помните аз да съм мила чинии? И най-вече, дори и да си признаете, че все пак някога съм мила чинии, никъде не пише точната бройка на пътите, в които съм поела това задължение – сакън да не се минете и да измиете чиниите цял един път повече от мен! Запомнили сте всичките ми недостатъци и ги изтъквате всеки път, когато някой отправя забележка към вас. Аз пък все повтарям да спрете да се сравнявате с мен и да бъдете по-добри от мен.
Обаждам ви се всеки ден по скайп и на вас май ви е омръзнало. Хем се чувствам пренебрегната, хем се радвам за вас. Разбирате ли, вие сте от готините, а аз никога не съм била готина. Доскоро не ми се налагаше да разпределям времето си между семейство и приятели, поради очевидна липса на втория вид. Някъде тук вие ще завъртите очи и ще отбележите, че повече от половината ми приятели са на възраст под 10 години. Аз пък ще отбележа, че това не ги прави по-малко приятели, а вие ще ме смъмрите да си запазя откровенията за блога. В началото ме ревнувахте – аз се дразнех, но пък ми беше и мило – за първи път ви се налагаше да делите нещо, което досега е било само ваше. Минахме през типичните сръдни на тема кого обичам повече, а и вие май вече нямате време да ви липсвам. Или поне не си признавате.
Брат ми, ти си почти най-досадния и дразнещ човек, който познавам, а аз съм без съмнение най-лесната мишена, която ти познаваш. Приел си образа на вечната жертва и го играеш перфектно. Умееш да създаваш раздори или пък да засилваш вече съществуващи. Вреш се навсякъде и все ти трябва да си центъра на вниманието. Като получиш вниманието, обикновено твърдиш, че аз съм ограбила всичко – пари, къщи, имоти, време, а ти завалията нали си последен – за тебе нищо не останало. От три седмици работя и получавам заплата. Колкото да ми покрие наема и да отделя по някой паунд за вас. Фондът ви за образование вече съдържа 40 паунда – това са цели 90 лв и 43 стотинки. Спокойно, докато дойде време да си идвам зимата, ще минат 100.
Казват ми, че вече си надраснал сръдните си и, че ще остана приятно изненадана от теб. Радвам се. Ти, обаче колкото и да си дразнещ, винаги си бил и изключително добър и отзивчив. Вероятно ти е омръзнало да чуваш: “Айде де, аз веднъж да те помоля за нещо!” Май още ти дължа 20 лв, ама да знаеш, че докато прочетеш това, вече ще са загубили давност. Сестра ни те шикалкави още от малък – ти й купуваш поне два ката дрехи за рождения ден, а тя ти подарява ваучер да прекарате време заедно, който на всичкото отгоре е валиден само при строго определени условия. Виж, моите ваучери за цялата ми любов и признателност са безсрочни! Все ни купуваш подаръци, ама после пък тръбиш навред, че сме те разорили. Иска ми се да четеше книги, но пък поне четеш спортни вестници. Не одобрявам коментарите ти във фейсбук, както и нещата, които “лайкваш”, а ти само чакаш повод да започнеш да се оплакваш, че вечно те критикуваме. Ти пък хич не се вслушваш в критиката, както и изобщо в повечето неща, които ти се казват, редовно задаваш въпроси и не обръщаш внимание на отговорите им.
От нас тримата ти първи се захвана със земеделие – помниш ли когато се опитваше да ни продадеш краставици на по лев броя, понеже били био? Помагаш на баща ни в оранжериите, на мен в градината. Бориш се за кифли рано сутрин в селския магазин, плевиш и стържеш ръжда. Аз, нали съм по-голямата, често ти се карам и ти правя забележки /ама и ти пък как успя да “оплевиш” всичките картофи, троскота беше за махане, не картофите!/. Просто искам да бъдеш своята възможно най-добра версия и знам, че можеш. Все си мисля, че изискванията към мен не са били високи и май затова моите към теб са лееко завишени. Истината е, че понякога ме е страх от теб, а друг път ми се иска да съм повече като теб. Нали ти казах, аз не съм била от готините, а от тези, на които готините се присмиваха.
Ех, сестра ми, ти си от готина по-готина. Но не искам да забравяш, че си и умна. Често ти досаждам, понеже все искам да те прегръщам и да си говорим. И аз също не обичам да те деля с приятелите ти. А ти имаш доста повече от мен. На теб човек не може да ти се сърди – раздаваш чаровни усмивки и мили думи и всички са ти фенове. Не си конфликтна личност, но си и много хитра – успяваш да постигнеш своето без да има караници и сръдни. Според мен понякога злоупотребяваш с влиянието, което имаш върху хората – не е честно. Лятото много ми помага на село, свърши работи, за които дори аз нямах нерви. Веднъж да се събудиш и да станеш от леглото и нямаш спиране! Обърна поне половината място за бъдещата морава без веднъж да се оплачеш. Силна си и не веднъж си ни била – и мен, и брат ни. В твоята компания винаги си прекарвам чудесно – ти си просто щастлива, а щастието ти е заразно. Страх ме е, че вече не съм достатъчно готина за теб и, че другото лято няма да искаш да идваш на село. А ми е толкова хубаво с теб! Търпиш всичките ми забележки, не се изнервяш, когато ти давам зор и ти повтарям: “Хайде по-бързо” през има-няма 2 минути. Е, понякога спираш, за да ми кажеш: “Оф, како, много те обичам, ама много ме дразниш!” Имаш търпение да ме снимаш, а аз хич не съм лесна за снимане – благодаря ти за всичките хубави снимки, които си ми направила на село. Можеш да правиш айрян и евентуално принцеса с кашкавал, но пък още повече можеш да примолваш някой друг да ти прави закуска. Но пък и кой може да ти откаже “едно тараторче”.
Веднъж работникът на баща ми те пита как си, а ти толкова небрежно отговори: “Аа, ми как да съм, чичо Стефане, живот си живея!”, че той чак се стъписа. А ако някой го бива да си живее живота, то това определено си ти! Колкото аз се дразня лесно, толкова пък теб те бива да обръщаш всичко на майтап. Иначе и твоите прояви по фейсбук не одобрявам, ама ти само се усмихваш и казваш “добре” или пък “да, знам, че не одобряваш” – чак да ми стане неудобно, че изобщо съм понечила да те критикувам. На някои от снимките не приличаш на моята сестричка, ама нали е моя работа все да се изумявам колко си пораснала. Даже да ти кажа приличаш на мен. Нищо, че ти не си признаваш. Е, по-чаровна и обаятелна си от мен, теб всички те харесват. Ама то пък как да не те харесва човек – мила, щастлива, добра и в същото време хитра и понякога дори заплашително опастна. Той брат ни не случайно плашеше другите момчетата с :”Не ме закачайте, че ще викна сестра ми да ви набие!” Обичам да ви гледам отстрани с брат ми – биете се, карате се, но и винаги се пазите един друг. Сестра ми може да те бие, но не дава някой друг дори да те обиди. Та ти си бил нейния брат и само тя имала право да те бие! Преписвате си домашните, по-скоро обикновено ти преписваш от брат си. Като го питаме него защо ти дава да преписваш, той трогнато отговаря: “Ами как да не й дам, като ме моли…”
Напомняш ми на дядо – и той беше все така щастлив и не обичаше конфликтите. За него кафе, за тебе тараторче. Цениш си спокойствието, пестиш си усилията, дълго време хобито ти беше “да спя и да чопля семки”. Сега почти не се задържаш вкъщи, все си навън с приятели. Теб понякога те питат кога си се върнала от Шотландия, а мен в коя гимназия са ме приели. На теб ти е забавно, на мен по-малко. Почти сигурна съм, че ти ще имаш гадже преди мен, нищо, че си по-малка с шест години. Да си по-голямата сестра е отговорност, иска ми се да можех да ти давам съвети за живота, ама какви съвети да ти дам, като ти може би си видяла повече от мен, поне от светския живот :)). Подари ми първия ми парфюм, защото не можело твоята сестра да няма парфюм. На теб разчитам да ме направиш поне малко готина. Понеже колко и добре в кожата си да се чувстват всички неготини, все в някой момент им се е искало да са готини.
Мисля, че и тримата искаме да имаме поне по 2 деца. Просто не може да си представим нашите деца да нямат свои братя и/или сестри. Липсвате ми и много ви обичам. Знам, че ви е омръзнало да ви питам какви са ви оценките, какво сте правили през деня, защо не сте правили нищо, какво възнамерявате да правите… Ама знам и, че няма да спра да ви питам, все пак вие сте моите по-малки брат и сестра. Искам да знаете, че не трябва да сте само едно нещо – можете да бъдете колкото неща си поискате и това не ви прави по-малко готини, дори напротив. А междувременно аз винаги ще бъда ваш приятел – не само във фейсбук.
Градината на слънцето 
Ех, че искрено и хубаво. Не знаех, че са близнаци. И си бъди все така готина по твой стил. Бъдете здрави всички, Гери! 🙂
LikeLike
Днес ти изпратих картичка, в която ти писахза хармонията в семейните отношения. Прибирам се и Йовито ме посреща с:”Мамо,пък кака е писала за нас с Илко в блога си”.Ето как мислите ловят мисли.И аз виждам почти по същия начин семейната картина, само че едва ли бих я описала с такова чувство за хумор-просто обикновено не ми е до смях.Затова си пожелах за Коледа да сме всички заедно и да ни е толкова спокойно и прекрасно, та чак скучно.
LikeLike
Зная, че тази публикация е повече адресирана до двамата готини сладури, но тя е и за мен, за всички, които се отбиват и имат щастието да не са сами, а с брат/я, сестра/и. Докосна ме и то много! Усмивки и пожелания за вълшебен декември вкъщи, с любимите хора!
LikeLike
Здравей, позволявам си да говоря на “ти”, защото съм ти кака. (1985 набор съм) 😉 С удоволствие следя блога ти, невероятен човек си. Идеално те разбирам- и аз не бях от “готините”, и аз предпочитах да помагам на баба и дядо, и мен всички ме гледат с недоумение, че искам сама да си правя хляб/закваска/кори за баница/да отглеждам зеленчуци и плодове/да правя зимнина, абе всичко, което е “старомодно” и трудоемко.:D И аз имам по-малък с 6 години брат, който е от “готините” и все няма време за мен.. и аз отраснах и продължавам да раста в Пловдив.:) Гаджето ще дойде- когато най-малко очакваш, ама и мен по-малкият ми брат ме превари, но това не е най-важното. Ти си сигурно на възраст около тази на брат ми и много ми стопляш сърцето, че има такива истински готини и стойностни млади хора като теб. Знам, че те очакват прекрасни моменти, защото ти си прекрасна. Нямам търпение за следващата ти публикация.:)
LikeLike
хехе, честит домейн! 🙂 Относно “готиността”, това е доста разтегливо понятие, което се променя с поколенията и възрастта, така че ако е против личните ти убеждения просто бъди себе си (както и изглежда, че правиш де 🙂 ) Очевидно многобройността на читателите ти е доказателство, че ти също си “готина”, но просто множеството от хора, за които това е вярно не е физически около теб, а пръснато из интернеДа.Във връзка с гаджето – Деница е права – ще дойде когато най-малко го очакваш и според мен той ще те оцени тъкмо защото не си “готина” в общоприетия смисъл на думата, а имаш собствен стил, който ти придава чар и те прави неповторима. “Готините” ще са просто скучни за него ;)Stay cool (in your own way) and keep up the good thinking/writing! 🙂
LikeLike
Някой ден и те двамата ще оценят :)Поздрави от още един нов твой читател! Попаднах през споделен линк към “За моето мълчание” и не се сдържах да се върна и към предните ти неща назад. Ще следя с интерес нещата, които споделяш и занапред.
LikeLike
Прекрасен пост и ти си прекрасна ! Толкова е хубаво да си имаш брат и сестра 🙂
LikeLike
Прочетох го със закъснение, защото исках да усетя емоцията зад думите. Мисля, че успях и моментално бе изпратено и до моята сестра и двама братя.
LikeLike
Здравей слънчева! :)Аз имам две сестри, но никога няма да мога да напиша такъв пост – не , че не искам , просто няма как да се получи, защото ние живеем разделено от деца, нямаме общи моменти или снимки, освен няколкото , които получих от майка в наследство… Но пък имам две дъщери и вярвам, че ако някоя вземе да пише нещо, ще стъкми нещо с любов за другата!А аз ще следя блога ти и това, как израстваш и ще ти се радвам, простичко, по човешки, ще ти пращам по някоя моя, ня някоя твоя усмивка тук ( е , ти няма да ме виждаш де 😉 ).
LikeLike
Здравей,Гери!Подозирах, че са близнаци , защото и аз имам двама сина и връзката между тях е уникална. Ти не си готина ,ти си страхотна и някой ще го види в теб! Началото на годината съвсем случайно ви видях в Трявна(и ние бяхме на разходка там този ден) много сладко семейство сте.Сърдечни поздрави!
LikeLike
Хехе, благодаря ти! Поздрави и от мен,Гери
LikeLike