Няма лъжа, няма измама, още малко /много/ и ще си заслужа табелката.
Няма и достатъчно внушителни снимки тип “преди”, че да изглежда сега още по-внушителна промяната, ама айде, да не се самоизтъквам прекалено :)).
Уж толкова прилежно снимах, но съм пропуснала коридора. Накратко – вече не се спъваш в търкалящи се орехи, като влизаш, не се чува шмугване на цялата рода мишки /дупките са запушени с основния ми декориращ елемент – мамули от царевица/. Няма чували, кашони и касетки с дърва, разделихме се и с мрачното кафяво портманто. Искаше ми се да сме по-далече един от друг, ама на, в избата е. Прави компания на неработещите печки, радиатори и прахосмукачки :)).
От коридора попадате в хола – ама е имало моменти, в които е в такова състояние, че се чудиш къде точно си попаднал!
След първоначалното разчистване:
И по последни данни:
Реших леко да прикрия вратата към съседите или да подменя: “Абе, ти защо имаш диван пред вратата?” с “Ее, каква хубава ниша!”. Аз поне много й се радвам, бурканът беше пълен със сушени ябълки, ама ги изядохме преждевременно :)).
Остана да боядисам в бяло и вратите и прозорците към вече почти бившата стая с натурии. Три от стъклата на вратата липсват и понеже хем не мога да слагам стъкла, хем едва ли ще намеря същите, ще мушна картони, обвити с декупажна хартия на тяхното място. Колкото и естетически да изглеждаше залепеният с кафяво тиксо тапет на розички, поемаме в друга посока за развитие :)). Старият портрет на родителите на баба ми беше изваден иззад гардероба, избърсан от мухала и сега чака ред да го нося в Пловдив на реставрация преди да го върна в рамката и да го закача някъде.
Моята стая започна от:
И сега:
Втората спалня не претърпя някакви драстични промени, подредих три огромни купа с черги и одеала, смених покривалата на леглата и махнах тъй любимите ми щори.
Стаята с натуриите – ех, това беше борба! Борба, която ще продължи и догодина с огромното купище с чували с дрехи, което вече опира в тавана и се надвесва доста заплашително.
Снимката е много стара, през последните две години се напълни още повече, защото всичко, неискано от мен в двете спални, беше местено там.
А сега – ама то имало под в тая стая, че дори и две легла изскочиха!
Аз явно съм била толкова зашеметена от постигнатото, че не съм успяла една неразмазана снимка да направя :)).
Предстои ремонт на покрива, укрепване на две от носещите греди, замазване на дупките, където е паднала мазилката, боядисване с грунд на навеса пред кухнята, а след това и с бяла боя. Имам накупени и рамки за снимки, които да очаквам по стените, да не е толкова празно и бяло, но още съм на етап подбор на материала :). Ще сменя и снимките в някои от вече окачените, че три клюмнали гербера във ваза не ме трогват особено. За съжаление предстои и да си напиша и лятната курсова работа, та за боядисването прехвърлям топката на сестра ми, докато аз се чудя коя трева каква е :)). Предстоят и още 992834 неща, а на мен все ми се иска да свърша всичко и да кажа: “Е, готово е, повече нищо няма да пипам!”, ама айде, да имам работа и за идните години.
Градината на слънцето 
Чудесно си се справила!
LikeLike
Ех, момиче… с такова удоволствие изчетох публикацията! Сигурна съм, че лека полека ще го изпълниш и с цвят по своя си начин :).”Е, готово е, повече нищо няма да пипам!” – Неее, нали няма да го кажеш? ;Р
LikeLike
Капка по капка вир става, нали знаеш. Браво и смело напред! 🙂
LikeLike
Къщата е станала много уютна. Чак ми се прииска да ти дойда на гости 🙂
LikeLike
Напълни ми душата, браво!Това под масичката радио ли е?
LikeLike
Чудесно е !
LikeLike
“Ее, каква хубава ниша!” 🙂
LikeLike
Много,много хубаво е станало.Браво!
LikeLike
Браво, Гери! Страхотно е станало, а нишата – уникална е 🙂
LikeLike
Отново ни зашеметяваш, Гери! Браво за постигнатото дотук! А моята баба пълнеше дупките от мишките с топчета от репеи 🙂
LikeLike
Браво на упоритото момиче. Много ми хареса нишата, “заплюх” си и куфарал Поздравления за труда, който си положила,Гери!
LikeLike
Грамофон! Само дето преди три години като го вадех изпод леглото, края на кабела се беше закачил някъде и аз за по-лесно го отрязах. Та сега чакам да се науча да сменям кабели,та да проверя как работи – и плочи имам :)).Поздрави,Гери
LikeLike
Много лично, романтично и толкова чисто в онзи осезаем за сетивата смисъл, който дори може да помиришеш! Твоето местенце! Усмивки!
LikeLike
Харесват ми столовете, ъгълчето с масата чантичката и чергата, покривката на леглото с дантелата/обожавам дантели и бродерии/, нишата с дреболийките.Обърни грамофона с лице!Яна
LikeLike
Браво, наистина забележителна “пълна промяна” 🙂 Чак ми се прииска да ти дойда на гости 🙂
LikeLike