Почти свикнах със срутения дувар. Може би защото го оревах още преди месец от презокеанско разстояние, като го видях на живо не ми се стори толкова зле. Че той дори е паднал в правилната посока, не ми е смачкал цветята. Е, гледам от време на време по някоя снимка от минали лета и се превъзнасям по предишната му цялост, ама и сега си има своя потенциал. Че то хубост на здрав, изправен дувар – всеки я може. Есента прибрах няколко стари саксии, изхвърлени до контейнера, знам ли, може да ги наредя стъпаловидно, леко небрежно, дори все едно са разсипани. Счупени саксии на срутен дувар с цветя от моя геройски разсад – току-виж се получи такава живописна картина, че все едно нарочно съм бутнала дувара само и само тя да е възможна.
Посрещнаха ме гладни котки, натежали зюмбюли и трева до коленете. Същите ме и изпратиха, но аз даже се радвам, че работата не свършва – винаги имам причина да се върна. Тъй де, по-основателна от редовните ми залитания по въздуха, птичките, земята, калта и мириса на зелено. Все пак трябва да се сеят картофите! И още сума ти неща, ама трябва да инвестирам в някой химикал, че да си довърша списъка със задачите. Пък иначе уча за изпити, понякога измежду семейните разправии и личните ми градинарски мераци даже още малко и ще ми се получи.
Борчето ми расте, хортензиите са избили /е, две са с по три микроскопични листенца, които търсих поне по 5 минути, но все пак ги има!И тях, и доброто разпределение на моето време, очевидно :)/. Заливах я аз моята градина с любов отдалече и тя май я е получила. Е, традиционно има 9981347 неща за оправяне, които докато се оправят, още толкова ще се срутят, все още съм под въздушна атака от падаща мазилка и тръбата в кухнята пак се беше спукала. След първата опознавателна обиколка малко ми трябваше и пак щяха да ми се напълнят със сълзи очите. Ей така, от удивление и по земята, и по мен самата. Ех, много ме бива сама да се възхищавам на себе си. Но просто се зарадвах, когато за пореден път осъзнах колко много обичам всичко там, и доброто, и лошото. Още прилича много на “моята” градина – по леко изтерзаните хортензии, засадените прекалено гъсто овошки и нескопосаните алпинеум и бордюри ще я познаете. Редовният коментар вкъщи е “Цялата ти работа е такава!” Върви в комплект с неодобрителен тон и обикновено си е съвсем на място, ама аз вече спрях да се засягам. Това ли ми бил подреденият дръвник. Ами да, в цялата си прелест. Че можеше дървата да са подредени по големина, съчките да са навързани на снопове – не оспорвам, можеше. Пък аз нахвърлях всичко в единия край, метнах се 3-4-15 пъти отгоре му да е по-компактно и толкоз. То и това “толкоз” ми отне половин ден, представям си ако се бях юрнала по примерния начин. Сега по цял ден един славей пее от върха на моето произведение и ме усмихва, и заради песента му, и заради факта, че си е избрал моя дръвник.
Аз пак преминавам от полезна до крайно нереална доза оптимизъм по няколко пъти на ден и да знаете, че хич не е толкова розаво. Тъй де, все пак са ми нацъфтели мускаритата :). Входната врата изгуби изначалната си функция да се отваря и затваря, 20-тината възрастни ябълкови дървета на нивата са изкорени, кранчетата и на двете чешми едвам се въртят дори и когато си служа с една стара лозарска ножица наместо клещи. Клещи не се намират, ама се търсят, пък то това е първата стъпка, в моята глава са едва ли не почти намерени. Пак се караме с баща ми за цветя, пътеки и камъни. Нямала съм концепция. Явно схемите ми на хвърчащи листчета не се броят. Пак се опитвам да си пробутам продукцията и пак някъде се разминаваме вкъщи. Познатите истории с още по-познати развръзки – брането в последния момент, бързите снимки, оставящи кални отпечатъци по фотоапарата /сакън да не прилича на “мой”/ и тъпченето в чанти, които после така тежат, че съм истинска атракция по улиците. Започваме ли, продължаваме ли… честно казано вече ми се спи и не ми се мисли по разни сериозни въпроси, ама аз и по принцип съм по по действието, отколкото мисленето. Исках да публикувам снимките, пък после ми стоеше празно без някоя дума, а ми се иска да помня откъде съм започнала. Прибързано, обикновено недоомислено, но винаги с надежда за по-добро. И ако цялата ми работа е такава, май нямам нищо против.
Градината на слънцето 
Добре дошла на родна земя! Със сигурност градината ти сега ще разцъфти с цялата си прелест. Пожелавам ти много вдъхновяващи успехи, налудничави идеи и амбиция за постигането им. Чета те с удоволствие.Поздрави, адашке!
LikeLike
Красиво е. Замириса ми силно на пролет.Поздрави.
LikeLike
А колко начала те чакат още… :)Но надеждата…а,да надеждата – отвреме навреме казвам на жена ми:”Знаеш ли какво бих продавал, ако имах едно магазинче с две полички?”Естествено, тя отдавна знае предизвестения отговор-“Надежда,надежда за всички.” После и двамата се усмихваме мило един на друг.Но всъщност краят на стихотворението е есенцията: ” А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда.”Та и ти така.Всичката твоя надежда е толкова,че има да раздаваш,раздаваш…В тази дъжделива пролет може и да ти върви по вода/но не тази прокапваща от затегнатите кранчета :)/Всъщност забелязала ли си,че написаното слово звучи по по-различен начин отколкото когато говори човек?Като че ли белият лист/екран/ ти помага да подредиш мислите си и да ги изкажеш по точния начин.Е,има и изключения.А твоя разказ звучи едно такова романтично-носталгично и колкото повече чете човек,толкова повече го чувства близко до себе си всичко това и неусетно закопнява за него.А пък и снимките…:)Впрочем открих клипчето ти от преди година и го изгледах с удоволствие. :)Поздрави!
LikeLike
Добре дошла, Гери. Нали знаеш, най-хубаво е началото, затова нищо чудно, че всяка пролет започваш всичко от начало.А твоята “тайна градина” изглежда като извадена от любимата ми детска книжка – аромат на рохава земя, лека разруха и много цветя..Чакам продължението.
LikeLike
Е – добре дошла! Да ти кажа – като могат да ги подредят дървата по- добре 😉 да дойдат да ги подредят 🙂 Ама по принцип – и аз понякога обичам да давам акъл… На чужд гръб е лесно :-)А поредното начало – всяка година, с всяка пролет, лято, есен…започва едно поредно ново начало. Докато има желание да започнеш всичко отначало (или да продължиш от там, от където си стигнал плюс минус някой паднал дувар и липсващи ябълки) – всичко е ОК. Като нямаш желание за нищо – тогава си е сериозно.Вече и аз си наглеждам марулките (ама тях ми ги нася мама). И борчетата си наглеждам, че едното беше поувяхнало в саксията… Уууу – и иглика си имам даже…и роза…Абе – може и да стане от мен градинар…ама ме влече повече към китки 🙂 Все пак марулите и чесъна са си марули и чесън, и макар, че последният ще е готов преди марулите – ще си ги ядем когато станат (ако не падне и нашия дувар върху тях)…Мда – тва защото се сдобихме с място за къща… и за сега го ползваме само за място.Много е тъжно като събаряме старата къща, в която някога са живели хора. И всички съседи идват да ти казват колко е била хубава къщата, с какви здрави основи – а ти влизаш вътре и я гледаш, цялата изгнила, на дупки…Изхвърляш разни дрехи – прогизнали от дъжда…И с радост откриваш чинии от преди около 50-70 години и си ги отделяш грижливо, миеш – е, тук там са чукнати и поолющени, ама няма такива вече… И чашки за кафе с размера на детски сервиз за чай – това не го бях виждала никъде…Та – хубаво е, че си се грижиш за твоето си място и къща. Така и те щесе чувстват обичани 🙂
LikeLike
Здравей Гери,Отново публикацията ти е пълна с прекрасни снимки и текст от който струи много позитивно настроение и оптимизъм. Оптимизъм има дори и в ситуации които изглеждат неприятни, като падналия дувар например.Подейства ми освежаващо в прозаичния ден.
LikeLike
Mnogo mi haresa poslednata snimka…zeleno,hubavo zeleno ,proletno zeleno…!!!
LikeLike
Към skylife – тези чашки за кафе с размер на детски сервиз за чай са всъщност чашки за ракия!!
LikeLike
Последната снимка е толкова прекрасна, жива и зелена. Поздрави!Куфарът-саксия за цветя също е шедьовър, но не се притесняваш, че ще се разпадне в един момент, всъщност, аз изобщо не знам от какво са правени тези куфари, макар че имам същата реликва.
LikeLike
Тук ни показвате невероятни снимки.Поздравления, вижда се че имате добър поглед и знаете от какъв ъгъл да снимате.Изключително много ми хареса сандъка с цветята и си признавам, че на вилата ще се опитам да намеря нещо подобно и да засадя цветя.Стои доста ефектно и красиво.Ще се радвам ако ни показвате още градински прелести и растения, които са знак, че вече идва пролетта.
LikeLike