… лъскавите гумени домати, целофанените краставици и тиквички, и патладжани, и пъпеши, дини и ягоди. Изобщо сезонът на всичко! Лятото ряпа да яде. Хах, както са на изчезване сезоните, скоро буквално може ряпа да яде. Какво ти време на изобилие и урожай, не, зимата е новото лято. Ама мен лично ме побиват ледени тръпки от това лято.
Някои неща приемам много лично. Паля се, даже направо съм се ядосала. А аз трудно се ядосвам. Лятото ме излъгаха с над 500лв, аз въздъхнах, че не е грях на моята съвест и даже грам не се ядосах. Ама виж, разрежеш ли домат насред зима пред мен и направо сърцето ме заболява.
Онази страшната истината, за която повечето хора предпочитат да не мислят, защото “бъдещите поколения да му берат дерт/от мен нищо не зависи/ама аз ям само два домата, пък съседа вчера го видях да носи поне три”, аз я гледам всеки ден лице в лице. Чета книги, слушам лекции и на живо, и онлайн, чета мненията и на учените, и на скептиците, и на учените, на които им е платено да се правят на скептици. Но точно на това най-много ни учат в университета – да подхождаме към всичко скептично, да гледаме мащабно цялата картина, а не да се съсредоточаваме само върху един факт, изолирайки всички останали. Точно затова не мога да кажа дали съм за или против атомните електроцентрали. С цялата си пристрастна емоционалност веднага бих се хвърлила против. Даже неуспешно се опитах да подкупя баща ми да гласува против на референфума, понеже аз нямаше как да гласувам. Сега се замислям, че не съм права. Разните ми зелени убеждения ми замъглиха ума и ама изобщо не подхождах “скептично”. Не съм чела достатъчно по темата, а съм тръгнала да защитавам позиция. Да, сега пак клоня към против, но не отхвърлям всички останали факти, понеже мисля, че истината не се крие само в селектирани n на брой причини да не искаме АЕЦ. Та така, идеята ми беше, че нещата са сложни. Прост подход към сложни неща не ми звучи особено обещаващо. И всичко има толкова различни страни, дотолкова, че бих могла успешно да участвам в дебат за или против найлоновите торбички, ама да съм от страната, която ги подкрепя! А аз само като чуя шумоленето им и настръгвам. Редовно нося 2-3 кисели млека, хляб, кашкавал и още 2-3 продукта на ръце, понеже съм си забравила платнената чанта. И въпросът е принципен, за мен дали ще използвам една найлонова торбичка, или сто – все ще ме боли и няма да го направя. Но не е така просто, има и други факти. А как могат да се извъртат тези факти! Например, ако цяла една година поне пет пъти в седмицата използвате платнена пазарска чанта, въглеродните емисии, за които вие лично отговаряте, т.н. ваш отпечатък, ще намалее с … толкова, колкото за продукцията на един чийзбургер. Което не означава, че ако утре ви се прияде чийзбургер, ама се откажете, можете цяла година да си шумолите по пътя от магазина към дома с чиста съвест. За мен означава, че просто не е достатъчно, нито пък е великото постижение, ако се придържаш само към чантите за многократна употреба, а в тях пренасяш материализацията на все същото консуматорско поведение. И като съм ви заговорила за чийзбургери, още един интересен факт, поне за мен. Велосипедист, набираш си енергия за карането на колелo чрез ядене на чийзбургери, отговаря за същото количество въглероден двуокис на километър, колкото човек, каращ икономична кола и превозващ още един пътник.
За едно нещо обаче трудно намирам онази, другата страна. Просто толкова лично го чувствам, че емоциите ми пречат, но ще се опитам да подходя по-научно, даже и цифри ще ви дам, понеже явно си нямам какво друго да правя, ами часове правех статистика на темите в готварския форум на Бг-мама! Ей така, за себе си. Може би ще излезе учен от мен все пак 🙂 .
Главната тема под прицел беше “Ти какво сготви, снимай, покажи!”. Де да знаеха те, че някъде в Единбург някой брои и отбелязва всеки път като покажат домат! Даже тези, които са извън фокус, тип “украса” на снимката, и тях хващам, просто не пропускам. Сега като се замисля, дано да е законно… Ако съм направила нещо нередно, моля да не ми се сърдите, всичко е с най-болезнени чувства, но и с дежурната ми вяра в бъдещето, доброто бъдеще.
През 2009 година през януари и февруари средно 11 процента, от всички публикуващи, показват на снимките си несезонни зеленчуци. Най-често се срещат домати, следвани от краставици и червени чушки наравно, тиквички и един патладжан. Тогава хората може би все още са се оплаквали от “гумените” домати, които ама изобщо не били вкусни. Мен ако питате, насред зима, ами не би и трябвало да са вкусни! Тези домати се отглеждат в оранжерии, където биват обилно торени и поливани, за да се стимулира плододаване по това време. Те не са събрали в себе си цялата енергия на слънцето, по-скоро солидна част от човешката простотия. Понеже природата може едно, ама ела да видиш, аз мога повече! За да се допълни мрачната картина, доматите биват обирани зелени, далеч преди да достигнат максимума на своите полезни съставки, после биват опаковани и тръгват на своя кръстоносен поход към потребителите. Когато консумирате несезонни, “хвъркати” зеленчуци от всякъде другаде, но не и България, заради апетита ви се отделят поне 10 пъти повече вредни емисии, отколкото ако се придържате към типичното на това време на годината.
Освен вредните емисии, може да се споменат и ерозията на почвата, поради неразумното й обработване, а също и българските фермири, чиято продукция трудно успява да конкурира супермаркета, в който има всичко. Даже ако се зачетете в някой етикет, наистина всичко има.
В темите на два пъти се показва лютеница и веднъж кьополу, за които аз предпочитам да вярвам, че са направени в края на лятото за зимнина.
През 2013 година хората вече явно са притръпнали към доматите, че нали сме солидарен народ, нека да подкрепяме икономиките на Испания, Гърция, Иран, Казахстан, изобщо мислим глобално ние! На нас ни е широко, а някъде някой българин не може да си продаде зелето и на него му е тясно, много тясно. Да не говорим, че дори култури, които съвсем спокойно могат да се отглеждат в България по това време, също се внасят. Чесън от китай? Че защо не, то Китай само в чинията не ми беше влезнал.
Цифрата вече е 37%. Няма лютеници и кьополу, но веднъж салата от моркови и зеле и пак веднъж от цвекло.
Забележка, при това доста съществена: това са процентите от всички снимки. Ако се махнат тортите и тестените изделия, резултатът е повече от двоен. А понеже вероятно не всеки счита салатата си за достойна за снимка и последвалото споделяне, реалната цифра направо скача до тавана.
Февруари месец около Св. Валентин все по-често се появяват ягоди. За един килограм сезонни ягоди от България се отделят 680 грама въглеродни емисии. За същото количество ягоди през зимата, долетели от кой знае къде, се отделят 7 килограма и 800 грама.
Февруари месец около Св. Валентин все по-често се появяват ягоди. За един килограм сезонни ягоди от България се отделят 680 грама въглеродни емисии. За същото количество ягоди през зимата, долетели от кой знае къде, се отделят 7 килограма и 800 грама.
Следващата тема “жертва” беше тази за здравословното хранене. Редиците води шопската салата. Открито признавам своето незнание, но как точно салата от всички несезонни, бъкани с химия, зеленчуци накуп, е здравословна? Това тук даже не е ирония /макар, че много ми идва отвътре :)/, но наистина имам още много да уча, съвсем вероятно е да пропускам нещо, а аз искам да знам всички факти. Даже повече от месец отлагах тази публикация, за да съм прочела повече, а не да съм подвластна само на емоциите, но реших, че някакси не е същото да ви споделя тези си мисли насред жарко лято.
Сега се сетих, че ми е интересно с каква честота се появява тараторът през лятото и зимата. Нищо чудно вече да се яде по-често през студените месеци.
Искрено се надявам да не звуча прекалено остро или критикуващо, нито пък искам да изтъкна моята бездоматена зима. Просто това е нещо, което изключително ме вълнува, и често си задавам много въпроси. Затова исках да попитам и вас, ще ви бъда много благодарна, ако споделите какво наистина мислите. Дори и анонимно, просто наистина искам да разбера какво е общественото мнение. Искам да съм част от решението, а не проблема, а аз за да достигна до решение, имам нужда от истинските причини.
Не стига, че промяната на климата упорито работи към заличаването на сезоните, ами ние още отсега се правим, че ги няма. Може би много изкривена предвидливост. Къде отиде очарованието на всеки един сезон, зимата вече няма аромат на дъхави круши и дюли, тя е съвсем безароматна – понеже вносните ягоди на нищо не ухаят. Алчност и консуматорство, ама те моите сетива са изкривени. Странични ефекти на всичките ми лекции. Зимата за мен е къкреща супа, а не таратор. Искам някой ден да посрещам семейството си с топъл хляб и лютеница, с печени кореноплодни с мед и розмарин, сега като се замислих – печена тиква, ех, на мен и само тя ми стига. Не мисля, че е трудно през зимата да се готви със зимни зеленчуци, с консервирани или замразени летни. Все пак не едно или две поколения са оцелели съвсем успешно без краставици насред януари месец. Мисля, че някъде допускам грешки в доводите си или не ги представям достатъчно добре, понеже вкъщи също се купуват домати и краставици насред зима. С особен афинитет към чери доматите, понеже явно като са 3-4 лв за 250грама са по-привлекателни, отколкото когато са в килограми и безплатни. Тогава се разваляха в хладилника. Към вносните, обаче, отношението е по-друго, първо, че пара се е дала, а отделно това е и един вид утвърждаване на стандарт – купуваш си домати насред зима, защото можеш да си го позволиш. Пък другите да ги хрупат моркови. Семейството на леля ми също не пропуска доматите. Моят дежурен въпрос е дали наистина са вкусни. Тя каза, че точно сега са намерили едни ама много вкусни. Мен пак ме заболя, ей, който иска да ме засегне, да яде домат насред зима пред мен и на място мога да се разрева. Леля ми много добре знае какъв е вкусът на нашенските, селски домати. Узрели на слънце, гледани с любов. И все пак намира гумените алтернативи за вкусни. Пък макар и да ми е трудно да не съм предубедена, може и наистина да са вкусни. Но пък и да са, не е това идеята. Ох, абе мъча се, ама не мога да си го представя как така биха могли да са по-вкусни от моите.
Срам ме не от изборите на близките си, а от това, че аз не успявам да им повлияя. Отчитам го като поражение, но това е само първия рунд, аз не се давам лесно. Особено когато става въпрос за домати… очевидно. Ще намеря правилния начин да говоря на тези теми, ще предлагам зимни рецепти, ще бъда все по-образована… Сега вече минава полунощ, а на мен отвътре ми кипи и се чудя дали не прибързвам, дали не трябва още да чета, някакси не искам да сбъркам за нещо, което ми е толкова на сърце. Чудя се какъв е правилния подход, как да не дразня хората /брат ми и сестра ми само като чуят “Планетата…” и вече са ми затворили по скайп/… Но пък вярвам в опита и практиката, а това са все неща, с които бих искала някой ден да се занимавам професионално, а тогава лош опит няма. Даже в университета ни дават също толкова точки за привилен отговор, колкото и за грешен, стига да си обяснил къде е проблемът, защо си сгрешил и как може да се избегне това в бъдеще. Та каквото и да е мнението ви, моля ви да го споделите, аз ще си направя своя научен доклад, ще пролея една-две-повече сълзи и следващият път ще се справя по-добре.
Купувате ли ли несезонни зеленчуци, внесени от всякакви чуждестранни места? Ако да, защо? Липсва ли ви вкусът на лятото през зимата? Консервираните домати, доматения сок, лютеницата, кьополуто, туршията – сещате ли се за тях? Може би търсите разнообразие, не ви се ядат моркови и зеле цяла зима? Виждате ли храненето със сезонна, локална храна като лишаване? Изчезват ли според вас традиционните български ястия, за сметка на руколата, чери доматите и т.н.? С какво са по-привлекателни те? Не е ли по-добре с избора си, а това е най-голямата сила, която имаме, да подкрепим българското производство? Каквото и да споделите по темата, ще съм ви признателна. Благодаря!
Градината на слънцето 
Много се извинявам за едномесечното забавяне,а и нямам оправдание ;)Под “представителност” на изследваната група се разбира извадката от различни хора (в случая) и до колко тази извадка е умален модел на групата, която се изследва. Примерно имаш за цел да изледваш навиците на хранене на хора от дадена възрастова група или дадено населено място. За анкетиране трябва да се направи извадка, в която да има представители на възможно най-много подтипове, които са характерни за целевата група. Трябва да обхванеш хора, живеещи и в големи и в малки населени места, с различни доходи, дали мама си стои вкъщи или ходи на работа и пр. показатели, които имат влияние върху начина на хранене. При мен особено последното, оказва влияние върху храненето в моята фамилия :)Всъщност в учебниците по социология и как се правят подобни проучвания се описани тез работи. Компотите ги правя с бяла захар, с кафява не съм пробвала, пък и нейната цена не ме устройва.
LikeLike
Много красиви снимки, благодаря че споделяте с нас толкова важни неща ,които ни карат да се замислим малко повече над това какво точно слагаме в нашият организъм.Съгласна съм, че с мисленето защо сега да не действаме, като може и утре е напълно глупаво и по този начин никога няма да се развием като някои други страни, макар че имаме доста голям потенциал и може би именно това че сами се проваляме е толкова тъжно като реалност в живота ни.Снимката с домата е показателна.Вместо сами да си насадим и да хапваме сладки и сочни домати, ние внасяме от другите страни,които са пълни с всякакви химикали само и само да изглеждат добре и да издържат повече дни.
LikeLike
Авосет, хващам се за високите цени на биопроизводството в България. Ще се опитам да се обоснова колко е неправилно поведението на биопроизводителите. Смятам, че очаквано по-ниския добив от единица площ им се компенсира от възможността за съвместно отглеждане на няколко растителни вида, тоест в крайна сметка се получава съизмерим добив. Доматите например, между тях спокойно се отглежда джоджен, щир (да го кръстим амарант, че е по-вървежно и да го ползваме както за баница със зелено, така и семената като цъфне), тученица (портулака или пурслан, че е по-модерно, и да я ползваме за сух и обикновен таратор, смесена салата с краставици и пилешко на лентички със соев сос). Това само за доматите, а тиквичките, например може да се консумира не само цветът от тиквичките, а и листата в зеленчукови супи (власинките си изчезват след сваряване). Изобщо не изчерпвам възможностите, само малък пример давам на ползите, които получават биопроизводителите от биопроизводството. Може би някога, когато се пенсионирам ще се занимая реално с биопроизводство на реални цени. Засега ми е още рано, но поне мога да “шумя” по въпроса. Надявам се и ти един ден, когато станеш лектор.ПоздравиAmica1 (надявам се, че ме помниш от Био зеленчукова градина)
LikeLike