Затова реших да ви споделя някои от тях, че даже са почти свързани и със снимките от Кения.
Двама мъже са в гората и изведнъж се появява мечка гризли. Единият веднага се обръща да бяга, но забелязва, че приятелят му се навежда и се преобува.
“Не е нужно да изпреваря мечката, а теб.
В училище ни учат да делим животните на безгръбначни и гръбначни, което си е чиста дискриминация. Безгръбначните са 97%. Това е все едно да делиш хората на теб и всички останали. Иронично, много хора точно това правят.
Те са перфектният пример за разнообразие, приспособимост и благата, които тези две качества носят.
Какво друго… знаете ли, че има доказателства, че стъклото е течност? Изобщо за толкова неща имаме ограничена представа, “така е”, просто защото е така и дотук. А може би има още в историята 🙂 .
Сега уча за изпити – е, добре, де, хванахте ме, не точно сега, но в общо взето всеки останал момент, в който не спя/ям/пека меденки. Шш, да си имаме приоритетите, както винаги! Постя, така че наистина само ги пека меденките, след по-малко от седмица ще се замъкна към България със шест щолена, 3 коледни кейка и последно бях на 9 кутии сладки, но ми се ще и още 1-2-5 вида да направя. Аз дори не харесвам сладки толкова много, ще се задоволя с “грозните” изтърсачета от последното топче тесто, всички останали ще подарявам. Харесва ми да гледам израженията на хората, когато им ги подавам. Харесва ми, когато изненадани възкликват “Ама ти ли ги направи, наистина?” Още повече ми харесва когато казват “Еее, естествено, че ти си ги направила!”. Предпочитам такава чиста форма на общуване, в която хора виждат наистина другия, а не си нагласят диоптъра спрямо това, което им се иска да виждат.
Дразни ме крайното, нереалистично превъзнасяне. Понеже бързо им минава на хората. Обикновено съм супер готина за седмица-две. Ама и да ви кажа честно, много лесно се впечатляват някои хора. И впечатление ли е това наистина или някаква изкривена проява на любезност? Мен често ме взимат за невъзпитана, та поне при мен опастност от такова нещо няма. Като кажа, че нещо ми харесва, наистина ми харесва. Много лесно се раздават думите и какво е това благоприличие, което ни кара да се унасяме в суперлативи…
Съквартирантките ми постоянно ми казват, че всичко, което правя, е хубаво. То тва защото не са ми опитвали сладкото от смокини. Сигурни били, че каквото и да е, сготвено, направено, щяло да бъде уникално. А аз изобщо не съм такъв перфекционист, особено към себе си, и се замислих дали наистина са впечатлени от мен или просто от леееко хиперболизираната представа, която имат за мен. Затова съм благодарна на всички вас, които четете блога ми, задето сте останали и след първоначалния “уау” ефект!
Хах, как започна тази публикация, докъде стигна. Така е като я пиша на три пъти. Или поне за три си спомням. Ама нали все апелирам хората да правят каквото им идва отвътре, както и когато го чувстват. Та и аз така, затова си позволявам да не е най-логично свързаната ми публикация :).
И малко уж по темата, не предполагах, че дивите прасета имат толкова дълга коса. Незнайно защо като видях тази свиня майка, ми се прииска да й сплета плитка. Ама сериозно, представете си я с плитка, рибена кост :)) .
Добре, че имам още снимки от Африка, при това не само с животни, та ще имам възможност и за по-смислен текст. Дотогава… радвайте се на хората, емоциите, жестовете, зимата, пък ако не харесвате зимата, радвайте й се още повече, защото така оценяте повече лятото 🙂 .
Градината на слънцето 
Като се замисля аз не се впечетлявам лесно, но ти ме грабна още с първата ти публикация, която прочетох.След това се върнах да прочета всечките ти стари неща.От тогава се радвам всеки път като видя че си написала нещо ново.Всеки път като мина покрай Сладкарницата за цветя си мисля за теб и дали си добре.А това се случва поне 4 дни в седмицата.Та с това дълго предисловие искам да кажа, че има защо хората да се впечетляват от теб! И да и аз те чувствам близка макар да не се познаваме лично!И още не ми е минало, кото гледам няма изгледи скоро да ми мине. То при мен така става или харесвам някого или не :)Весели празници!
LikeLike
Мила ми Гери чак ме е страх да си призная,колко съм'зависима'от твоите публикации.Чуствам те близка и 'необходима'-като 'храна'за душата ми.Бъди здрава кадето и да си,а за щастието съм сигурна,че го имаш или съвсем скоро ще те намери.Весели празници.Милена
LikeLike
Ех, Гери, пак направи денят ми цветен и красив. При това не само заради страхотните фотографии, маписаното от теб винаги ме впечатлява с това, колко истинска си. Стоиш зад всеки ред, твоите чувства туптят във всяка дума… невероятно е!Весели празници и на теб!А това е по повод една от предишните ти публикации, не ми остана време да коментирам там. Специално за теб едно поздравче :http://www.youtube.com/watch?v=CXHuwuwvjgM
LikeLike
И докато правиш коледни сладки може да ти хареса да чуеш тези неща(цък на плейъра) :)http://store.balkansky.bg/
LikeLike
mnogo hubavi snimki! veseli prazniziMaria
LikeLike
Този коментар бе премахнат от автора.
LikeLike
За първи път пиша коментар където и да е, защото нямам дарба за словото. Но мися, че си “луда” като мен.
LikeLike
Ех, още малко и ще ги опознаеш, просто повечето хора на запад са повърхностни, не знам дали ти се е случвало да им говориш и да виждаш, че мисълта ти даже не им влиза в мозъка…дълбоката славянска душа е виновна за различията :))Но ти бъди такава, каквато си, опитай се да ги разбираш, но запази се ти, за тях мисля, че е вече късно…Няма как да сме близки, както казват швейцарците не сме яли бисквитки и не сме пили мляко заедно в детската градина Теди
LikeLike