"Кажи, кажи, как си?"

Scroll down to content


Ех, изчерпах се на снимки на домати 🙂 .
Всъщност имам още няколко скътани, за когато ми стане особено носталгично.
Знаете ли, аз съм си добре. Сега, ако имах поне един буркан компот от праскови, щях да бъда по-добре, ама айде, да не изпадам в максимализъм. И на компотите ще им дойде времето.

Сега общо взето или уча, или се опитвам да уча. Често ме питат “Абе, ти какво точно учиш?!”, на мен на моменти ми се струва, че всичко уча.
За 2 месеца минахме през микробиология, ботаника, генетика, еволюция, движение, електричество, термодинамика, метеорология, неврология и още 891476 неща, за които не се сещам в момента.
Не всичко ми е интересно, пустите бактерии така и не успяха да ме спечелят като почитател /ама много хубаво се спи на бактерии :)/, но пък ми е забавно.
Как точно работи тоя мой мозък, че понякога ми е толкова скучно, че ми става забавно… Кой знае, може да разбера в следващата лекция по неврология 🙂 .


Щастлива съм. Полагам усилия, старая се, абе ако не друг, аз от себе си съм доволна. То може да звучи малко пресилено, ама наистина имам чувството, че надскачам себе си. Не много, понеже ми костваха невероятни усилия всеки път като чувам “джийнс” да възприемам гени, а не дънки. И на сесията за въпроси и отговори попитах какво означава заглавието. Изобщо ако някой не го е страх да пита тъпи въпроси, това аз съм.
Обикновено обясняват много внимателно, само един път ми се изсмяха като питах едно нещо какво означава, оказа се, че е планината, в която се намирахме тогава.
Ама пак ми беше забавно, понеже си представих как същия ще го пусна насред Сакар планина, да ми каже той къде се намира тогава 🙂 .


Градът си е град, хората са си хора. Плюс-минус някое “cheers” . Някои хора се опитват да познаят от къде си по акцента ти. Уви, не съм нито от Испания, още по-малко пък съм много светла африканка. И в България имаме електричество. Друг въпрос, че в моите 2/3 от къща обикновено няма. И колкото и странно да звучи, не празнуваме деня, в който нечие чуждо правителство почти е било взривено. Забавни британци 🙂 .

Единбург е сравнително малък, 1 час от единия край до другия. Аз това от опит го знам, всеки ден го минавам този маршрут :). По улиците са нападали листа и няма кой да им ги мете. Хората се разхождат по тениски и джапанки. Малко по-нормалните хора имат благоразумието да си метнат един шал. Държат чадъри дори когато не вали. Страничен ефект на шотландското време явно.

Харесва ми сблъсъкът на култури. “Слагаш захар върху тиква?!” “Ти какво, сол ли слагаш?”  “И черен пипер.”
На лекциите е пълно с всезнайковци. Аз не съм достатъчно сериозна за тяхната група, ама добре си ми е така. Хах, пак съм тамън посредата, нито вманиачена по ученето, нито типичната бунтарка. Странно, понеже мен обикновено ме избива на крайности.

Вече имаме оценки, наближават и “големите изпити”. Много обичам изпити, тестове, доклади. Изобщо харесва ми да уча. А в университета е една такава специфична обстановка, с две думи – готино е. Вече по-рядко се чувствам като най-големия идиот. То лекторите все се шегуват с нас, че дори и да те скъсат на изпит, си е привилегия, понеже колко човека са ги късали в университета на Единбург 🙂 . А дано един по-малко. Ама аз ще съм добре, малко по малко задобрявам. Много ме бива точно след поредния “тъп” въпрос, да кажа нещо, което явно е впечатляващо, и всички да ме гледат: “Ти пък тва от къде го знаеш?! В кой учебник го прочете, да си го купя и аз?” . Просто листо на маносан домат, бе хора. Много ясно, че знам какво е изобразено на снимката, та нали цяло лято го гледах на живо.

Животът ми се пренесе на лепкащи листчета, които добре че ги купих на промоция, че бързо свършват. Пера си, готвя си, ако не сте разбрали, добре съм си. Според брат ми даже сега повече си говорим. Пусти скайп, надухме му главата 🙂 . Почти все едно съм там. Караме се по скайп, вечеряме заедно по скайп, дразним се, ядосваме се, радваме се. Не мога да не ви цитирам сестра ми: “Како, спокойно, аз ще ударя Илия и от твое име!” .
Баба си е на село, аз упражнявам контрол от разстояние. Диктувам рецепти по скайп, които път после биват препредавани на баба, малко на развален телефон го удряме, понеже физалисът се прави на сладко, не на туршия, ама кой знае, може да сме измислили някое ново поподение 🙂 .

Е, не винаги ми е толкова добре, колкото ми е сега. Често ми се иска да побягна, да разперя ръце, а ми е тясно. Бързо ми минава. Само като се замисля колко хора, които ме обичат, ме чакат да се върна и ще ме обичат и още повече. Даже на брат ми почти съм му липсвала. Сестра ми ми праща клипчета, от мието на зъби през кой каква домашна пише до как си е лакирала ноктите – да не съм се чувствала забравена. Аз пък имам определен ден за кореспонденция, в който пиша имейли, истински писма, правя картички.

Ох, понякога не мога да си се начудя на късмета. Добре, че на мен ми липсва онзи толкова полезен на учените ум, поставящ всичко под въпрос. Вместо да се чудя, аз съм просто благодарна.

П.П. Наскоро гостувах на две много приятни за мен места:
LaMartinia: Гастрол: Гери/Градината на слънцето
barefoot life: “Когато съм боса се чувствам по-близо до природата, по-близо до човека, който се стремя да бъда.”

21 Replies to “"Кажи, кажи, как си?"”

  1. Гери, възхищавам ти се и се радвам, че има такива истински хора като теб! Бъди щастлива и се радвай на всеки един момент, който ти предоставя животът! Много ми харесаха и двете ти гостувания! Сърдечни поздрави! 🙂

    Like

  2. Много си готина! Продължавай да бъдеш себе си! И двете ти гостувания са чудесни.p.s. и в Англия няма кой да измете листата, та си се пързалям всяка есен и зима по тротоарите, но пък е забавно 🙂

    Like

  3. С какъв кеф отново изчетох поста ти ей така за лека нощ 🙂 Много хубави споделени мисли, страхотна скица си и ме караш да се смея с глас 🙂 Наскоро ми предстои и аз да замина извън България и сега още повече разбирам твоите мисли и чувства :)Поздрави и съм сигурна, че ще се справиш страхотно с ученето там!

    Like

  4. Както винаги ми е много итересно да чета блога ти и да се наслаждавам на красивите ти снимки! Чудесни картички си направила! Интересни неща учиш (е, не всичко де), но и мен микробиологията не можа да ме спечели изобщо, докато учех екология;-)

    Like

  5. Mnogo istinska i verna na sebe si…prodaljavai da pisesh,4rez tezi publikatsii mnogo hora namirame migove stastie…blagodarq sarde4no.

    Like

  6. Ще повторя всички до тук, но и аз се зарадвах на публикацията ти 🙂 Наистина е странно, как скайп ни предася от другия край на света в къщи, но да живеят технологиите! Определено не скучаеш там и това ме радва 🙂 Тва за Сакар страшно много ме развесели, доведи го този тук, за да го видя какви въпроси ще задава 🙂 И накрая искам да ти кажа, че картичките ти са страхотни, а нак-много ме впречатли тази с птицата и цветето! Поздрави и да се забавляваш!

    Like

  7. Радвам се, че се чувстваш добре…понякога е трудно, но не се притеснявай за изпитите – то така или иначе има два варианта – или става, или не. Мен на първия ми изпит ме скъсаха и оревах орталъка, че никога няма да завърша, ама какво да правя, като професора ни беше швейцарец и аз и думичка не разбирах…обаче после всичко си дойде на място…И тия листчета са ми много познати, колко кубчета с мъдри записки са отишли…Хубава седмица от мен!

    Like

  8. Зарадвах се много на публикацията, смях се докато я четох 🙂 и си те представях картинно как диктуваш рецептите за сладка и туршии, прочетох и всички бележки ( Празно, какво вярно си забравила???) а картичките бяха черешката на тортата. Пу тая с ботушите за мен! Стискаме здраво палци за изпитите, след толкова зададени “тъпи въпроси” няма начин да не си научила всичко.

    Like

  9. Гери, Гери… Замислих се как си тече времето. И аз мила се чувствам на 19, но догодина ще стана на 30! Къде отидоха тия години? Бъди щастлива мила, без значение с какво си се захванала, просто бъди щастлива. И продължавай да пишеш, винаги след като прочета поредната публикация ми става някак по – усмихнато. Успех в Единбург!

    Like

  10. И аз ти се зарадвах на споделянето и на карти4ките-нищо,4е ги видях по скайпа и нищо, 4е съм в те4ение на преживяванията ти- друго е да ги видиш “спрели” върху хартията и да им се порадваш колкото си искаш! Бъди все така щастлива, 4е и пове4е- изобилието от щастие привли4а още щастие.

    Like

  11. Браво, Гери! Страхотно чувство е благодарността! Това прави не само теб щастлива, а и хората около теб. Или тези, близки на сърцето ти. Слушай. Ти защо не си направиш компот там 🙂 Съвсем сериозно предлагам. Не да вариш буркани в тенджери, но сложи плодове в тенджера, свари и си прибери в хладилник. Е, после за по-носталгично си ги сипи в бурканче и хапвай с лъжицата :)Много ми харесват публикациите ти, признавам си, че и по два пъти те чета :))Стискам палци за изпитите! Ще ги разбиеш!

    Like

  12. Хах, замисляла съм се за този вариант, ама някакси не е същото.Аз съм пристрастна към компота от праскови, а тук не ме съблазняват дори и другите плодове, няма го наситеният вкус и аромат.Пък и за мен компотите не са само за едното ядене, но и самият процес на правене – точно варенето на буркани в бакъра, кладенето на огъня, съчките, изобщо много мога да опоетизирам правенето на компоти 🙂 .Последното нещо, за което си говорихме с дядо, бяха компотите и точно вадих бурканите, когато баща ми ми се обади. Изобщо мил ми е този процес и го свързвам и с къщата,и с огнището…Дотолкова съм предубедена, че сигурно ако си направя компот тук – няма да ми хареса толкова много.Ама не е полезно това и мисля поне ошав да си направя съвсем скоро 🙂 ! Пък сладката вече ги почнах и сега се чудя дали да не направя нещо с ябълки/райски ябълки. Поне празни буркани имам!Ще пробвам минават ли компотите митницата или не 🙂 . Ех, сега естествено ми се прияде компот. Мале, пусти компоти, аз съм им направо рекламното лице.Благодаря ти за милите думи и лека вечер !

    Like

  13. Вдъхновяващо :)Хубаво е, че Мария ни запознава с такива интересни места и хора.Продължавай все така, Гери 😉

    Like

  14. трудно е да се бъде сам в чужбина – далече от семейството – това го знам от собствен опит; но не през цялото време е така, само на моменти човек се чувства натажен, иначе има толкова много ангажименти с учение, изпити и пр. че може да се забрави кой си и от къде си – мнного успехи ти пожелавам

    Like

  15. Попаднах случайно на блогът Ви, и останах очарован!До сега съм прочел последните три публикации, но най- вероятно, по-късно ще продължа нататък.Пожелавам Ви, успех!

    Like

  16. От много време те знам, Гери, но така и нямам време за четене.Е…покрай празниците наваксах, но пък време за коментари нямам ( демек- мързи ме), но след това прочетено изречение, няма накъде повече да се извинявам:” Вместо да се чудя, аз съм просто благодарна.”Спечели ме ;)Продължавай така!ПС: Има ли публикация какво мислиш да правиш след като завършиш- ще се върнеш ли наистина в къщурката ти, ще живееш ли селския живот?То не че е полезно да се правят планове, ама все пак..Весела Коледа!

    Like

Leave a Reply to Дени Cancel reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: