“Како, вчера изядох половин домат от твоите.”
“И?”
“Няма ли нещо да ми кажеш?!”
Разбирате ли, при нас аз трябва да съм благодарна, ако нещо се изяде. То това е мааалко деликатна тема, понеже аз все напявам, че нищо не ядат, те пък, че аз съм ги карала да се чувстват виновни…
Ох, милите ми компоти. Пак ми липсват. Сега като съм сама в Единбург и от време на време ми става мъчно и очите ми се насълзяват. Заради семейството, градината, приятелите, компотите. Не задължително в този ред.
Ама много са ми хубави компотите. Аз успях да направя още 40 буркана, то оставаше и за компоти да не намеря време.
Можеше да си скрия някой буркан в куфара, но реших, че си оставям всичко селско и българско в България. Ще се правя на отворена към новото. Настъпи безкомпотено време.
Сигурно ще е затрупано със сняг (дано поне за ден да не е, искам да си извадя морковите и пащърнака), но аз съм решена да съм там. Ще си лежа затрупана с одеяла в задимената стая и ще ям компоти. И филии със сладко. И явно ще ставам 100 кила. Добре, че тук ям марули на промоция от Теско.
Толкова съм благодарна на градината, на земята. Беше много добра година за домати, пъпеши, манголд, кейл, патисони, изобщо списъкът е дълъг. О, как можах да забравя граха и баклата. Всъщност като се замисля само зеленият фасул даде скромната реколта от десетина шушулки (а съседите беряха с кофи!), цвеклото е супер дребно,а зелето половината го изядоха гъсениците. Кой знае, вече може и всичкото да са го изяли.
Трябва да си лепна някъде табела, че градината и къщата не бягат и ме чакат. От време на време го забравям това, та би било добра идея.
Някой ден ще се върна за постоянно. Пък и аз искам да докажа на себе си, че ще се върна. А за тази цел трябваше да замина.
Моята градина е около 20 пъти по-голяма от тази на дружеството. И уау, аз си мислех, че моята е плевясала и прекалено дива. Всъщност аз май се оказвам по-критична, отколкото предполагах. Сега като имам някаква база за сравнение и мойта скромна градина се оказва не толкова скромна. Както и стопанката й явно.
Лятото от време на време завиждах на хората с малки градини. Сигурно час-два им стигат да полеят. Всичко да е подредено, под конец. Корен това, корен онова, по малко от всичко. Ама като направя един бърз тигел през градината, като тръгна с кошниците от единия край до другия, и бързо ми минава. Харесва ми, че е голяма. Че мога да се засиля и да бягам от патладжаните до най-горните пъпеши. Не ми харесва, че на съседа магарето също се е засилило към пъпешите, ама това е друга тема.
Реших, че докато съм Единбург няма да си купувам домати. И чушки. Сега сигурно ще ви прозвучи абсурдно, но ама ако си купя, за мен е все едно съм изневерила на моите. Пък и изглеждат супер фалшиви. Отделно, че една тарелка черита е 2-3 паунда. А аз през два дена берях по 1-2 малки кашончета.
Докато берях ябълките се огледах, да видя какво му е толкова хубавото. А то почвата съвсем различна, изобщо не е като тежката глина в градината. Рохкава, краката ти потъват, като стъпиш.
Идеална за фъстъци. Аз обожавам сурови фъстъци, та сега ептен ще ви шокирам, ама да, и фъстъци ми се гледат.
И на нивата ще й дойде времето. Ох, някой ден, та някой ден, искам вече да е този някой ден.
Е, как да не иска човек да ми е приятел, подарявам пащърнаци все пак.
Градината на слънцето 
Гери, страхотна градинка си имаше тук! А добивите ти са отлични! Е, не може всичко да става сега. Ако почвата е подходяща за едно, за друг зеленчук – не е. Или влагата. Или слънцето. Ти да не мислиш твоите съседи, дето беряли кофи със зелен боб имат като твоите тикви, черита и пащърнак? Абсурд. Успешна учебна година ти пожелавам! А когато си дойдеш зимата 🙂 какво по-хубаво от буркан компот, бумтяща печка и дебело одеало :)) А, всъщност може и трушията преди това да опиташ 🙂
LikeLike
Да ти кажа – искрено ти завиждам…Аз съм такова градско чедо, че всичко това ми е чуждо. И ти се кефя. И ми се ще да съм поне на 1/12332489799 като теб, ама ми е хвърлен пъпа в пустия град. Ей на – и майка си взе дворче, и къщичка си направи – да си живее на село. И – не че не ходя на гости…ама градината я гледам като…де да знам, като нещо чуждо.А много обичам природата (ама без някои буболечки), ама зарзаватите са ми далечни…може би бих гледала цветя…само дето и кактусите у нас се опитват геройски да оцелеят. А градината ти е много хубава. Пък хората – да си говорят. Тя нали си е ваша – да, ще и дойде и на нея реда ;-)Пък за одеалата – ти в Единбург ще посвикнеш на студено, та няма да ти трябват толкова…За компотите – хм, аз съм фенка на лютеница с лЕб и слядко от череши (може в палачинки;-))
LikeLike
Гери, само ми кажи защо ли си мислих за теб, когато майсторих това? http://arcadia-ocean.blogspot.com/2012/09/blog-post_7743.html Поздрави
LikeLike
Ей, сърцетоми се разтопи! То такава любов, такава красота, чак ми е трудно да си представя какво правиш сега в Единбург. Не бързай, обаче за никъде! Тя градината и къата няма да избягат, ще с те чакат търпеливо и така ще ти се зарадват като се върнеш, че нама да ги познаеш 🙂 ЕХ, компотите, хубаво нещо са, компотите. И аз бих яла цяла зима компоти от праскови. Чак си представих картинката която описа под юргана и компотите… идилия, и красота! Мисля, да кандидатствам към списъка с приятелите ти….. никога не съм яла пащърнак, а и е страхотен жест на внимание да подариш нещо произведено от теб! Не спирай да обичаш градината!
LikeLike
Sorry, I can't read what's been posted here. I don't know how to have it translated to english. But I can see you are a great gardener! Your tomatoes look beautiful, your summer and winter squash and watermelon are very exciting. I hope to see more in the future! Thanks for following our humble blog!
LikeLike
http://petitevanou.tumblr.com/ може би го знаеш това местенце, но ако не мисля, че ще ти хареса
LikeLike
Мммм, чудни са ти патладжаните! Аз понеже много ги обичам, все по тях се заглеждам. 🙂 Но и всичко друго е прекрасно. Виждам те в бъдеще като крупен био фермер! Ние тази година се ограничихме само с домати, понеже те са на място, което не се нуждае от поливане дори при суша – а пък аз и мъжът ми имаме някакви идиотски скрупули и не обичаме да поливаме с питейна вода…Ама то градинарство без вода много-много не става. Но като гледам твоята продукция, така хубаво ми става – вдъхновявам се още повече да садя и да отглеждам зеленчуци. Знам какво е, започнеш ли веднъж, няма спиране – такава магия е градинарството – да планираш лехи, да сееш семенцата, да гледаш как поникват, да трепериш над младите растения да не ги изядат плужеците, да забиваш колове, да връзваш и плевиш, да поливаш до безкрай, да копаеш, докато ти пеят синигерите над главата, да тръгваш с кошницата да береш и да я връщаш препълнена, да сплиташ чесън и лук, да прибираш в буркани изсушените подправки…Да хапнеш салата от домашни вкусни месести домати, узрели на слънце…С нищо не може да се сравни. Ето, увлякох се. :-)Исках просто да кажа – прекрасно е това, което правиш! Пожелавам ти още много, много такива пъстри реколти.
LikeLike
Love all the pictures. Look great and fresh with colores.
LikeLike
Ти си един от най-вдъхновяващите хора, които съм чела!
LikeLike
О, Гери, вече си там…градината ти ще те чака. И къщата, и тръбата на печката ще се държи, ще видиш. Няма как да е другояче – на любовта се отвръща с любов. А тя струи от всяка запетайки в толкова красивите ти думи, от всяка снимка, от всеки с любов посят, отгледан, откъснат и поставен в чудните ти кошници плод…ще ми се да мога един ден да пробягам от патладжаните до най-горните пъпеши и само да ми падне там съседското магаре…и от твоите компоти ми се ще да опитам, виж, само с юргана и петте одеала няма да се спогодим, че никак не обичам нещо да ми тежи отгоре. Мога обаче да легна на пода пред бумтящата печка и ти да ми разкажеш как така ти поникват и шестте семки черита, пък на мен нито една не пекна тази пролет…поздрави от есенна България и до следващата “среща” тук!
LikeLike
Обичам те, да знаеш! Много се радвам, че те приеха в Единбург, обаче като те чета и леко почвам да се притеснявам как ще се справиш там без градината. Но пък в Шотландия е страхотно и току виж към края на обучението си почнала вместо снимки на домати да ни пускаш фотоси на белички и дебелички овчици от личната ти ферма:)
LikeLike
Аз пък си мисля,че ако ти оставят университетската градина, след година няма да могат да си я познаят:) Зимата не е много далече:))
LikeLike
Благодаря ти за щедростта!Всеки път сърцето ми прелива от емоции като те чета!Усмих 🙂
LikeLike
Beautiful photographs of your bountiful harvest!
LikeLike
Прекрасна градина и реколта!
LikeLike