Понякога ми е малко трудно да се възприема като стопанка на къща. Е, нали са 2/3 от къща, та по-става.
Честно казано хич не съм от най-приветливите. Не събирам паяжините. Но пък след като си изплатя новия обектив, възнамерявам да си купя прахосмукачка. Преди около месец разсипах пакет сол в кухнята и още си е там. Шш, гони мравките. Обаче като съм си на село, сред градината, а вечерта в къщата, всичко ми се струва толкова естествено. Като,че ли вече съм по-навътре с нещата 🙂 . Е, има вероятност заради мен да са се спукали няколко тръби и явно действам по особен начин на електрическата мрежа, защото от както аз съм там осветлението намаля поне на 50%. Миналата седмица имах гости за малко и аз веднага ги хванах на работа, да полеят лимоните. Като си тръгвахме, минахме по пътеката покрай навеса и веднага забелязах,че една от кратунките не е на мястото си. Хванах ги аз, че са я пипали 🙂 .
Честно казано хич не съм от най-приветливите. Не събирам паяжините. Но пък след като си изплатя новия обектив, възнамерявам да си купя прахосмукачка. Преди около месец разсипах пакет сол в кухнята и още си е там. Шш, гони мравките. Обаче като съм си на село, сред градината, а вечерта в къщата, всичко ми се струва толкова естествено. Като,че ли вече съм по-навътре с нещата 🙂 . Е, има вероятност заради мен да са се спукали няколко тръби и явно действам по особен начин на електрическата мрежа, защото от както аз съм там осветлението намаля поне на 50%. Миналата седмица имах гости за малко и аз веднага ги хванах на работа, да полеят лимоните. Като си тръгвахме, минахме по пътеката покрай навеса и веднага забелязах,че една от кратунките не е на мястото си. Хванах ги аз, че са я пипали 🙂 .
Много държах да си направя коледна украса на село. И как винаги си избирам най-тежкия вариант :). Бялата кашпа тежи супер много, но това не ме спря да я разкарвам от магазина до вкъщи, на училище, през гарата и най-накрая на село. Подрязах чемширите и си направих венец за входната врата. Обрах шишарките от съседния двор 🙂 . Е, има и мои шишарки измежду тези. В интернет постоянно попадам на снимки на стари ключове и все се чудех как така аз още не съм намерила никакви на село. И после реших да подреждам бюфета в спалнята и ключове да искаш. Сигурно отключват нещо, пък някога може и да разбера какво точно, но дотогава ще им се радвам на елхата ми. Много харесвам предмети с история, да пипна нещо, до което се е докосвал и дядо, и прадядо ми. Като магия е.
Преди да премина към градската Коледа, виждате ли фазана измежду дърветата ?Снимката е от баща ми, колкото да ми докаже, че не ме занася. И баба ми вика: “Оо, то винаги е имало, дядо ти даже ги хранеше.” Та така, крили са ги те от мен фазаните 18 години ;р . Понеже знам,че все някога ще видя и фазан, и морски орел, и жерави, много ми е любопитно какво в мен ще се е променило тогава. Кое ще ме направи по-готова да ги видя тогава, отколкото сега.
Украсата вкъщи е дело на мама. Всъщност украсата се превърна малко в темата на раздора, защото искахме да е готова по-отрано. Работата и умората си казаха думата, но мама се справи сравнително добре във времево отношение и отлично в качествено 🙂 . То като се замисля миналата година бяхме готови ден преди Коледа, така че имаме сериозен напредък. Празниците като цяло са ни малко проблемна област. Мама каза, че всяка година й става мъчно по това време, защото заради работата не сме повече време заедно. Тази ваканция като,че ли ни беше най-“заедно” ваканцията, беше толкова хубаво.
Да не си помислите, че сме били ептен идеални, много беше сръдня, много беше каране. Не, наистина, при нас винаги са ситуации, в които се чудиш да ревеш ли, да се смееш ли. Ние обикновено минаваме по няколко пъти на ден и през двете. Аз имах доста поръчки, колкото дни спах само по 2-3 часа. Ей, как си се радвам сега на съня. Хубава работа са съботите и неделите.
Наистина ме е яд, че повечето ми публикации са все доста след самите събития, защото забравям всичките забавни реплики и случки. И сега като се замисля за нещо смешно, се сещам единствено как баща ми разказваше,че избите на стария ни апартамент са се наводнили със сещате се какво и,че трябва да дадем някаква сума, при което сестра ми го прекъсна с “Ама защо?! Ние не акаме там.” Да,много тематично. Даже ми е странно, че аз го написах това. Явно съм живяла с баща ми достатъчно дълго, че малко от неговия акъл се е предал и на мен.
Вкъщи всички си опаковаме подаръците и надписваме картички. Професионално изкривяване. Но пък е много по-красиво. Е, аз не направих картички, но пък надписах имената. За всеки купих книга. Какво ме накара да влезна в книжарница , не знам, но за 5-6 минути бях избрала за всеки четиво. Много ми харесва идеята да подариш книга. Е, брат ми и сестра ми не са толкова впечатлени и уж са започнали да четат, но ще видим. Чак на мен ми се прииска някой да ми подари книга. А аз изобщо не съм от четливите. Всъщност не ми се четат неща със сюжет, камо ли пък стихове. Лимоновите насаждения в Русия обаче са друга работа, даже напрежение има, ще измръзнат ли, няма ли 🙂 . И едни лекции по пчеларство си намерих на село. И календар на свиневъда.
Явно колкото по-малка ти е елхата, толкова повече подаръци под нея :). Като дойдоха брат ми и сестра ми да видят украсата и двамата бяха на мнение, че е много хубава , ама “Къде е елхата?” . Последвано от “Това ли,бе?!” , “Ама тя даже връх няма!” .
Всъщност поне 7 върха преброихме. Задобряваме и с позьорските семейни снимки 🙂 . За момент се зачудих дали да не пусна предишния кадър, на който всеки гледа накъдето си иска, а брат ми си е сложил ръцете по някакъв абсолютно неестествен начин върху главата на баба,а тя милата търпи и гледа в апарата . Ама нали му обещах да не го излагам. То ако беше за излагане щях да ви покажа снимката, на която се е проснал в една кална локва на село, ама буквално си е легнал в нея, и реве като магаре .
Всъщност поне 7 върха преброихме. Задобряваме и с позьорските семейни снимки 🙂 . За момент се зачудих дали да не пусна предишния кадър, на който всеки гледа накъдето си иска, а брат ми си е сложил ръцете по някакъв абсолютно неестествен начин върху главата на баба,а тя милата търпи и гледа в апарата . Ама нали му обещах да не го излагам. То ако беше за излагане щях да ви покажа снимката, на която се е проснал в една кална локва на село, ама буквално си е легнал в нея, и реве като магаре .
Всеки приготви по нещо за трапезата. За мен сармите, кестените и ядките, за брат ми картофите и прочие. Да знаете каква беше на сестра ми физиономията като й казах, че ще прави салата 🙂 .
“И каква салата ще правя?”
“С цвекло.”
“Тва пък кво е?!”
“Ей там в чантата е, иди да го вземеш.”
И съответно се връща с две глави ряпа .
После оценихме всяко ястие, накрая естествено го обърнахме на майтап, та победител нямаме. Мама направи питката, на която формата беше за 10, кората за 9, вътре за 7, пък ептен вътре за 4. На следващия ден направи пак и вече и стана за 10 всеки компонент. За баба беше ошафа и тя естествено направи и тиквеник, и баклава, и баница, и фасул. Сакън да не би да се види някъде парче от покривката. Всъщност всички сме много различни и всеки иска да си наложи неговия начин на празнуване 🙂 . Аз например не приемам майонезата за постна и с баща ми се скарахме само 3 пъти на тази тема. Повече от 7 ястия ми се вижда прекалено, не обичам да смесвам различни храни. Познайте ние колко имахме 🙂 .
Обичам малка порция насред голяма бяла чиния . Или “Мари баба, много си скръндзава.”
Вечерта играхме на игри, любимата ми част. Да не си помислите, че съм много добра, даже напротив. Просто ми е супер забавно. Толкова забавно, че три пъти подред питах “Човек ли съм?” и когато най-накрая мислех, че съм запомнила, питах дали летя 🙂 . Брат ми веднага ми оцени игрите като тъпи, ама и той се включи. Мама , от своя страна, държеше едно въженце, докато подремваше на дивана, та ептен колективна дейност.
“И каква салата ще правя?”
“С цвекло.”
“Тва пък кво е?!”
“Ей там в чантата е, иди да го вземеш.”
И съответно се връща с две глави ряпа .
После оценихме всяко ястие, накрая естествено го обърнахме на майтап, та победител нямаме. Мама направи питката, на която формата беше за 10, кората за 9, вътре за 7, пък ептен вътре за 4. На следващия ден направи пак и вече и стана за 10 всеки компонент. За баба беше ошафа и тя естествено направи и тиквеник, и баклава, и баница, и фасул. Сакън да не би да се види някъде парче от покривката. Всъщност всички сме много различни и всеки иска да си наложи неговия начин на празнуване 🙂 . Аз например не приемам майонезата за постна и с баща ми се скарахме само 3 пъти на тази тема. Повече от 7 ястия ми се вижда прекалено, не обичам да смесвам различни храни. Познайте ние колко имахме 🙂 .
Обичам малка порция насред голяма бяла чиния . Или “Мари баба, много си скръндзава.”
Вечерта играхме на игри, любимата ми част. Да не си помислите, че съм много добра, даже напротив. Просто ми е супер забавно. Толкова забавно, че три пъти подред питах “Човек ли съм?” и когато най-накрая мислех, че съм запомнила, питах дали летя 🙂 . Брат ми веднага ми оцени игрите като тъпи, ама и той се включи. Мама , от своя страна, държеше едно въженце, докато подремваше на дивана, та ептен колективна дейност.
Леко иронично е, че само аз не направих картички, даже тати си оползотвори 1-2 стокови разписки 🙂 .
Останалата част от подаръка на тати за мама беше алкохол и още алкохол. Тя не може да спи и понякога към 2-3 се чуват да дрънчат стъклени чаши ;р. Вкъщи само я базикаме, че се е алкохолизирала, имаме цял репертоар от реплики на “Ама не мен даже не ми харесва. Ти да не мислиш, че искам да пия?!” . Книгата, която аз й подарих, се казва “Книга за събуждане” . И баща ми веднага каза: “Ха, ми то ти първо трябва да заспиш!”
Тук сестра ми пожелава на баща ми “Всичко най-Ивинтуално” . Сестра ми може да бъде най-милия човек на света. Ама понякога си е направо опасна. Не,сериозно, всеки ден се чува някой да бяга към стаята си, викайки “Нее,моля те, не ме бий!” . И така добре знае как да си играе с нас 🙂 . Усеща кога съм заета и наистина имам работа и тогава идва при мен и ми казва “Аз дойдох да прекараме време заедно.” , “Ти никога нямаш време за мен.” и прочие. А всъщност обикновено тя ме гони мен .
На мама даже й се обадиха да й кажат, че дъщеря й гледа много страшно ;р .
Всяка Коледа си мисля, че тази е най-хубавата досега. Смяхме се, ревахме, карахме се, сдобрявахме се, ядохме, чистихме, цапахме, пак чистихме… заедно .
Градината на слънцето 
Гери, отново прекрасна публикация, не мога да отделя поглед на страна, винаги изчитам всичко на един дъх. Много , много истинска история и много красива. Снимките са ви толкова истински и изглеждате щастливи. Семействотови е прекрасно, радвам се, че сте успели да прекарате заедно Коледа, защото това поне за мен е най-семейния празник 🙂 Пожелавам ти още повече дни прекарани със семейството и нека следващата Коледа да бъде по-хубава от тази :)Поздрави от мен!
LikeLike
Така съжалявам ,че нямаш време да пускаш по-често публикации./толкова увлекателно пишеш и снимките са страхотни,може би защото са изпълнени с много любов и добро настроение.А то карането и сдобряването имали къща в която го няма?Страхотни сте ,много ви се радвам и с нетърпение ще очаквам следващото ти включване.:)
LikeLike
Гери, невероятен пост! С такова увлечение прочетох всичко! Прекрасна си! Снимките са прекрасни, толкова уют има при вас! Декорацията ме грабна, опакованите подаръци, всичко е невероятно! Аплодисменти! И фазана открих:)! Хубав ден от мен!
LikeLike
Страхотна ви е украсата, елхата, подаръците и най-вече усмивките ви 😉
LikeLike
С огромно удоволствие идвам винаги “у вас”,чета и препрочитам,очите ми се пълнят и душата…!!!Желая ви хубава ,спорна година,в здраве и уют на дома!!!!
LikeLike
страхотна е украсата на снимките, много ми харесва, ще си открадна някои идеи за догодина, вие сте едно прекрасно семейство, пожелавам ви щастлива нова година, поздрави и до скоро
LikeLike
Браво за украсата, създава много настроение 🙂 Хубаво е човек да спазва традициите по празниците, защото така се запазва духа и настроението, особено по Коледа. Подаръците много хубаво сте ги опаковали, но може би щеше да е по-интересно, ако бяха с различни опаковки. След цялата тази украса и подготовка, за която пишеш и показваш и аз очаквах малко по-голяма едновърха елха, но… какво пък! Фазана на снимката измежду дърветата да ти кажа не го различавам много или пък ми се привиждат много фазани от напъване да го видя хахаха… Поздравявам те за прекрасния пост!
LikeLike
Идеята с кратунките със шишарки и ключовете по ехличката много ми харесаха. Създават уют и пробуждат сантименталност в мен…
LikeLike
Колко ми му става на човек като гледа и чете тази статия.когато семейството е заедно винаги е весело, вижда се само щастие в очите ви.Желая ви всичко най-хубаво.Украсата, която сте направили за коледните празници е страхотна, чак да ви завиди човек.Особено червената панделка, която е по дължината на стълбището ви стои страхотно.Мило ми стана и като видях бабата, която разчупва питката.Само можем да си представим какво изпитва че е заедно с децата и внуците си в този момент.И очакването на другите от това какво ще им се падне за късмет.Все хубави мигове.Разговора със сестра ти ме разсмя, не е очаквала, че ще трябва да прави салата хахаха не спирай да пишеш и да ни радваш.
LikeLike
Панделката с ключ страшно много ми допадна като идея.Хубава статия и снимки.
LikeLike
Много добре са успели да скрият фазана от теб цели 18 години никак не е малко време.Ако не беше казала, че там има такава птица нямаше да я видя.Благодаря, разкошна е и шарена.Снимките са много хубави и семейни, да ти стоплят душата.Идеята да се украси така с шарки много ми допадна и честно казано ще открадна тази идея.Наистина допринасят за една по мела и топла зимна обстановка вкъщи.Червените панделки са уникални. Жалко, че няма такива стълби които да украся.Снимката с бабата е много мила как чупи домашно направената погача.
LikeLike
Идват толкова красиви и топли семейни празници.Спокойно мога да кажа, че това са едни от на приятните празници от годината.Тогава като че ли всеки става малко по добър към околните и се замисля за нещата които е направили би могъл да направи през идващата година.Блога ти е страхотен.Пишеш любопитно и снимките които споделяш са красиви и заинтригуващи за нас читателите.Мило е да имаш баба или дядо, които да разчупят топлата пита когато сте седнали всички на масата да празнувате.ДАНО се сбъднат всичките ти желания и да не спираш да мечтаеш и твориш.Украсата е страхотна, даже малко ти завидях.
LikeLike
Това се казва да бъдеш със семейството си на тези хубави и святи празници. Нека бъдете здрави и много щастливи.Продължавай да пишеш и споделяш за нас. Опитах се и аз да направя подобна украса около стълбите от едно старо перде и стана като че ли уютно,благодаря за идеята ти. Харесва ми снимката където бабата чупи питката, вижда се колко е щастлива, че е с децата и внуците си.За пипната кратунка ме накара да се разсмея, и аз забелязвам всичко,което е пипано хаха
LikeLike
хаахах понякога и аз си задавам абсолютно същият въпрос…..”И как винаги си избирам най-тежкия вариант :). Бялата кашка тежи супер много, но това не ме спря да я разкарвам от магазина до вкъщи, на училище, през гарата и най-накрая на село.Подрязах чемширите и си направих венец за входната врата. Обрах шишарките от съседния двор..” дори и да избирам пак ще се спра на най сложният и тежък вариант но пък поне става интересно.Харесва ми венеца който си направила от този тип храст много време ще се задържи свеж и зелен, на село имаме няколко и то доста големи които и през зимата са си зелени, стига да ги почистиш от снега де.Благодаря за хубавите снимки на шишарки.
LikeLike
Идеята с ключовете много ми хареса! Придават някаква сантименталност. Може би защото ми напомнят за раклата на баба ми. Като малка обичах да се ровя там и да намирам разни “съкровища”, а баба ми идваше да ми разказва историята и спомените свързани със новооткритото съкровище:) Ехх.. хубави времена бяха… Другото, което ми хареса в украсата са шишарките – винаги създават празнично и коледно настроение 🙂
LikeLike
Учудва ме колко е подредено у вас! Не за друго, но непрекъснато чета за “ровене”, за разни неща и т.н. в статиите ти, а на снимките не изглежда да е така… 🙂 Много красиво семейство!
LikeLike