Всяка вечер,след завръщането ми от село,чета блогове. Много обичам като се посъберат повече публикации наведнъж :). Тази седмица направо ме заляха с припомняния,че лятото свършва. Вече се говори за тикви, кестени, появяват се коледни картички :). Пък в моята градина още не са узрели пъпешите даже! Има ли пъпеши и дини, значи още е лято.
Проектът 93 дни лято върви добре, толкова съм доволна, че поех това начинание. Дори не съм наясно официално кой е последния ден на лятото,току виж направя 93 дни лято и 3 дена есен :).
Всъщност на мен не ми е мъчно за отминаващите сезони, все очаквам следващия с нетърпение. Още не са ми поникнали репичките, пък аз вече мисля в какви салати ще ги използвам. Мечтая си да се разходя из есенната кория покрай село, както преди ходихме с дядо. Аз все не исках да вали, дядо пък обратното, по-добре е за градината. И докато си копая и ме пече слънцето си припомням как миришеше на влага, сещам се за дъбовите листа и току-що поникналите гъби. И как дядо ме чакаше половин час докато аз гонех една стърчиопашка. Под гонене разбирайте лазене по калните изорани ниви около гората. Ама то ако не се изцапаш и не си одереш ръцете поне малко, не ти харесва после толкова снимката :).
Нямам търпение да е есен, а ми е толкова хубаво да е лято. Напоследък съм станала още по-“капризна” на тема храна. Специално за готвене време почти нямам, но наскоро си откраднах един следобед, след моята смяна в магазина. Вече много гладна, реших, че сега става въпрос за доказване на принципи. Гордо подминавам всякаква възможност за “бърза храна”, няколко часа, да, часа,по-късно съм вкъщи с пълни чанти. Изкушенията отново са много, нали знаете как докато готвите и като опитате тук-таме и накрая като е готово, вие вече сте се наяли. На мен ми се случва често, но не и този път.
Ей, как ми беше хубаво да се разпростря из цялата кухня, да не се вижда плота, да напълня мивката с изцапани чинии и тенджери.
Голямо предимство на лятото е, че после имам и време да изчистя след себе си. Питайте майка ми какво й е на есен, когато обикновено заварва бойно поле.
Ей, как ми беше хубаво да се разпростря из цялата кухня, да не се вижда плота, да напълня мивката с изцапани чинии и тенджери.
Голямо предимство на лятото е, че после имам и време да изчистя след себе си. Питайте майка ми какво й е на есен, когато обикновено заварва бойно поле.
Вече направо се специализирах в правенето на торти по хотели. Даже почти не се разпадат като се разрежат на парчета. А как странно ме гледат в ресторанта като кажа “може ли да ми разтопите желатина?”
Моите дни са прекарани или на село, или в магазина. Все се получава така, че когато направя букет или аранжировка, които особено ми харесват, няма с какво да ги снимам. Да знаете последните две какви ми бяха хубави :). Е,няма как да ви ги разкажа, но ще ви покажа няколко по-стари и естествено да отбележа, че вече съм задобряла още повече.
Скоро ще направя специална публикация за магазина, за оранжериите, за всичките усилия, които полагаме, най-вече родителите ми. Дотогава ако ви е любопитно, може да погледнете тук. Аз ще кажа само, че понякога направо ме е яд, че не мога и аз да съм клиентка на мама. Уж съм леко пристрастна, но в същото време мисля, че мога да дам доста обективно мнение, защото съм свидетел на всичко – работата от сутрин до вечер, всеки ден, абсолютно всеки, компромисите, които правят, за да е доволен клиентът, колко често “минава от тях”, как постоянно се опитват да създадат една по-особена, по-специална атмосфера. И как са се справили блестящо във всичко изброено, че и още много други неща.
Свежият мирис на току-що откъснатите цветя от оранжериите на баща ми, състарените мебели, върху които грижливо са подредени саксийни растения – или опаковани интересно с тишута, цветна рафия, телчета и мъниста, или пък аранжирани в подходящи кашпи, букети,които си заслужат да бъдат купени дори и без повод, в комбинация с може би една идея по-силна музика от общоприетото, ви карат да си мислите, че не се попаднали тук случайно.
Скоро ще ви покажа любимите ми творения на мама, по-добре така, първо да са моите, че иначе след нейните ще бледнеят :). И отново без да си използвам материала за “специалната публикация”, бързам да ви предупредя, че скоро започват да текат (или според мама вече са започнали) 7-те години, през които така трябва да се устроя, че на мама да не й се налага да работи. То може малко на шега да ви звучи, ама работа е сериозна, така че дори и без повод, отбийте се в магазина, пък ако ви хареса, възползвайте се от нашите услуги докато е време, после ще е само мой личен “флорист-аранжор”!
И понеже започнах на бебешка тематика, ще ви покажа няколко странички от албуми, които правих доста отдавна. Скоро ще има и още, защото в момента завършвам един по-голям проект :). 
Всичките картички, които правя, отиват в магазините ни, в мен не задържам нито една. Не защото не ги харесвам или не съм по-някакъв начин привързана към тях, просто наистина искам да зарадват някой, да бъде трудът ми оценен. И възнаграден. Все пак печки купувам! Тя печката, впрочем, се развали, кой знае кога ще се ремонтира, дотогава събирам пари за още мноооого неща, които като се съберат заедно правят … хм, да кажем доста солидно количество картички по 2 лв :).
Толкова съм щастлива, че ги има и картичките, и цветята, и градината. И цвърчащото олио, което всеки път ме пръска в лицето, докато панирам цветове от тиква, и удовлетворението, когато от магазина излиза доволен клиент, и радостта, че съм създала нещо, което надявам се, ще бъде повод на положителни емоции.
И та така, дните си минават, аз едновременно се наслаждавам точно на момента, на леденостудената вода от кладенеца, в която ми се схващат краката, докато боса газя из вадите, на всяка една малина (още малко и количеството ще е в двуцифрени числа!), пък от време на време с нетърпение поглеждам към крушата и увисналите кратуни и ми се иска пак да мирише на печена тиква 🙂 .
И та така, дните си минават, аз едновременно се наслаждавам точно на момента, на леденостудената вода от кладенеца, в която ми се схващат краката, докато боса газя из вадите, на всяка една малина (още малко и количеството ще е в двуцифрени числа!), пък от време на време с нетърпение поглеждам към крушата и увисналите кратуни и ми се иска пак да мирише на печена тиква 🙂 .
Забележка : Ако нещо от прочетеното ви се струва малко странно, дори несмислено, нека да отбележа, че преди малко опитвах на тати току-що сварената ракия и тази една глътка още ме държи.
Забележка втора : Спокойно, не сме се пропили, тати започна да прави ракията, за да зарадва дядо и днес я свари, вероятно ще я раздаваме на хората, защото вкъщи никой не пие (ако не броим мама,когато не може да заспи …или поне така казва ;р).
Градината на слънцето 
Пожелавам ти, винаги да си такъв оптимист и с усмивка на лицето! Прекрасна си, и творбите ти!
LikeLike
Картичките са чудесни :)) Направо ми се прииска да си поръчам една по пощата!
LikeLike
Красиви картички! Много ми допада стилът ти, наистина много. И този на писане – също, в своята детска разпиляност и трогваща искреност.Всъщност забравих за снимките – и те са прекрасни! А от аранжировките – тази със слънчогледа ми грабна сърцето. Май не остана нещо, което да не харесам :))
LikeLike
Всеки път тук се разчуствам до сълзи.Прекрасна си и нещата,които правиш! Великолепни картички,невероятни снимки – хортензиите,ягодките,ястията! А букетите – прелест !
LikeLike
Отново останах без думи, докато четях! Очевидно си добра във всичко, с което се захванеш! Поздравления за букетите и аранжировки – страхотни са – мен най-много ме впечатли тази с розите и слънчогледа, може би това са сушени или декоративни лимони, но подобни не съм виждала до сега. Картичките ти също са много нежни и завладяващи. Определено, когато имам път към Пловдив, ще посетя Сладкарница за цвете “Галя” 🙂 – много добре сте го измислили! Благодаря ти, че споделяш всички тези красоти с нас – продължавай все напред!
LikeLike
авосетт, моля пиши къде се намира магазина
LikeLike
atci , магазинът ни се намира на ул. Христо Г. Данов 30 (бившата Заимов), от страната на Кукления театър,към стотина метра по-надолу,посока EVN .
LikeLike
Благодаря ти! Ще го посетя!
LikeLike
Светът ти е много красив, добър, ароматен и вкусен! И зад всички това стои сърчицето ти, което е светлина. Целувам те! Анна
LikeLike
ПРЕКРАСНО! ГИГИ, ДА СИ НИ ЖИВА, УСМИХНАТА И ЗАПАЗИ “РАЗЛИЧНОТО” В СЕБЕ СИ! С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ БЪДА ТВОЙ ВЕРЕН ФЕН! ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН С ТВОИТЕ ДУМИЧКИ! ДЕЙСТВАЙ СМЕЛО, ОБИЧТА Е ОКОЛО И ВЪТРЕ В ТЕБ.
LikeLike
Мило момиче, и снимките, и картичките, и всичко, което виждам и чета тук, е прекрасно! Радвам се, че има млади хора като теб. Поздрави семейството си от една непозната, която ви се възхищава. С удоволствие ще покажа твоя блог на дъщеря си.Късмет и успех ти желая!
LikeLike