Реколта в понеделник 22/08/11

Шшш,наясно съм,че е петък .

Радвам се,че е петък,още няколко дни и си отивам при градината,но нека поне за момент се престорим,че е понеделник и ,че съм си изпълнила заканата още от първия път 🙂 .



Броколито или карфиола (догодина трябва да инвестирам в табелки…ама какво да се прави,тази небрежност ми е в кръвта,то и нещата,които дядо ся вървят пипер,пипер,патладжан,пипер,5 корена домати,пипер) доста дръпнаха,тези снимки са сравнително стари,вече са даже по-големи .

И пак,някои хора вече берат . Е,аз вървя с месец назад,уж туршия ще правя,пък то всяка съставка узрява по собствено разписание .

Ама и аз съм една притенциозна,искам хем камби,хем карфиол,пък ако може и моркови едновременно .

Зелевата пеперуда вече направи няколко набеза върху растенията,даже и въшки имах,но да живее сапунената вода,засега са наред .



Таратора се превърна в дежурния обяд,това естествено е когато има време за такъв,но неудобството е,че трябва да си нося киселото мляко от града .

На мен ми е страшно неприятно,че на село,където крави да искаш,не се продават хубави каквито и да е млечни продукти .

Или поне трябва да си с връзки,пък мен все ме питат “Ти пък коя си?” .

Е,преглъщам лееката неучтивост,наум си казвам,че съм тази,чийто тротоар е редовната тоалетна за кравите и се надявам скоро да имам време аз да си правя кисело мляко 🙂 .



Кратуните растат,все така в грешната посока,но пък сега имам уникалната възможност да си удрям главата в тикви,като бера доматите .

Добре,че са малко доматите,то не за главата ми,ами щях да изпочупя всичките завръзи 🙂 .



Този лук го глася за голям,ще го видим колко ще порасне действително .

Така и не разбрах загърля ли се или не,като компромис имам и по двата начина .

Имам също и мъжки лук . Поне баща ми така каза,те глави нямат,поливам си ги за зелено,ама пък да не е женско царство ептен .



Пъпешите и те все във вадата пускат ластуни и все намирам изгнили .

Аз такъв пъпеш дори не обичам,с дядо все спорехме хлебен ли е,воден ли е . За мен все са хлебни,за него пък обратното .

Ама пък много искам поне един голям да отгледам,заради дядо,знам ли,току виж изведнъж ми се сторят най-водните пъпеши на света .



Дините бяха голяма изненада . Имаше 15-тина в началото,доста изгниха,но поне ги опитахме . Аз после ги отписах,те половината изсъхнаха. Дядо все питаше има ли нови,все нямаше,той пък явно имаше повече вяра в тях и си настояваше,че аз не ги виждам .

След месец на пълно бездиние,въоръжена с търмък и права лопата поемам към тях,все пак ми трябва място за есенните култури .

Дърпан първия корен .

Опа,то имало и зелено накрая . Връщам си го старателно и се правя,че нищо не се е случило .

Проследявам зеления ластун,чак в пипера. А под почти узрязалата капия,най-симпатичната диня на света . Сериозно .

И в един момент тук диня,там диня,брех,още малко да ме заболи пръста от щракане на фотоапарата,исках всичките да ги покажа на дядо .

Не можах даже да му кажа на тях,ама какво да му казвам,той си знаеше .

На село е малко измъчена история,но щом дядо вярва в потенциала му,значи има защо 🙂 .



Снимки на градината и на реколтата започнах да правя заради дядо,след всяко ходене на село замъквах техниката у тях,нагласяхме се на холната маса и гледахме 🙂 .

“Културна работа” – казваше дядо .

Най-обичах да си показвам примерната продукция,например прави краставици .

“И къде са хубавите краставици?” – пита дядо .

“Изядох ги . Нося ви на вас кривите.” – отговарям аз .

И тук дядо се усмихваше и казваше браво,така и трябва,щом ти работиш .



Вечерята ми в суров вид . После беше настъргана тиквичка с моркови,чушки и яйце . Разочарована от яйцето,но повече няма да се излъжа,нося си яйца от на тати кокошките .

Изобщо голям пренос на продукция е,вече като няма поне 2 чанти в мен се стряскам,че съм ги забравила някъде .

Моята печка маалко ме предаде . Покритието отгоре явно не е качествено и вече е масово жълто,избиха оранжеви петна,около котлона е кафяво и изобщо съм разочарована .

Е,дано следващата печка в живота ми да си остане бяла,пък дотогава ще мисля как да оправя положението със сегашната .



Не съм много наясно кои чушки кога се берат,засега предпочитам да ги чакам да станат червени…защото са по-красиви и си падам по цветните акценти 🙂 .

От както е правена тази снимка тези не само почервеняха,ами и са изядени вече .



Корнишоните ми никнат доста несъгласувано,понякога и на няколко метра,от мястото,където ги сях .

Има вече доста големи,ще слагам мрежа след няколко дни .

И пак,докато ми вържат корнишоните,копъра ще прецъфти . Сигурно ще си направя копър на буркани и така ще го съхранявам,докато дойде корнишонско време .



Склонна съм да говоря за компота от праскови направо в одически стил,толкова ми харесва .

“Натурални” сокове не мога /не искам/ да пия,придържам се към млечни шейкове и много компот . Понеже захарта бая поскъпна,моите са си направо диетични,35 буркана с 2 кила направих .

Всъщност,не ми пречи цената,моя компот си заслужава парите,но магазина не работеше .

След като се снабдих с праскови /които естествено бяха на другия край на селото,но прибавям тикането на 50 кг праскови (и за съседката) като полезно преживяване,определено запомнящо се,мускулната треска остана с мен седмица,компотите ,ако са се затворили,надявам се няколко месеца .

Някъде по това време говорих за последно с дядо . След почти 2 месеца редовни инструкции,вече все по-често ми казваше “ти си знаеш” .

Извадих старата книга,чета ред по ред . Много сложна работа,та захарен сироп,та сортиране на прасковите .

И докато с насмешка четох “Разделяте прасковите в три категории по зрялост и след това в поне още две по големина” , си мислех “Ами! Не стига,че ги сурнах 1 час,ами и ще ги сортирам” , се усетих колко съм заприличала на дядо .

Той последно прави грах на буркани,цял ден чистихме / той чисти доооста повече от мен/,накрая като беше всичко приготвено,отворихме книгата и естествено “Разделяте зрънцата грах в три категории – малки,средни и големи .Малките се бланшират за ** минути,средните…” и някъде тук дядо затвори книгата и почна да нарежда граха,който след като беше “поставен на мястото си” , отиде в голямата тенджера,наведнъж под категория “за ядене” 🙂 .



Имах малки неволи със затварянето на бурканите,накратко гледаме да ядем бързо,но то машинка е развалена . Съседите изненадано попитаха “Ама ти защо удряш с чук по бурканите?!”

Да отбележа,че не съм аз толкова изобретателна,баба така ми каза .



Отново бъдещата вечеря,изпекох ги на огъня . Пак окъснях,то и осветлението е малко оскъдно под навеса,та не виждах много-много колко са опечени,карах на “усещане” .

Беше ми много мъчно за дядо и храната я усещах по особен начин,хем ми беше вкусна и си мислех колко щеше да му хареса на дядо,хем всяка хапка ми засядаше на гърлото .



Доматите малко се засилиха,вече бера няколко сорта,любими си ми остават розовите .



Ромата най-накрая започна да зрее .

Може все пак да събера колкото за 1 бурканче сушени домати със зехтин и подправки 🙂 .

Това естествено ако преди това някой мил човек ми каже как да ги суша,без да мухлясват .

То според тати нищо им няма и пак мога да си ги яда,ама друго си е доматите да са червени,а не сиви 🙂 .



На това му търсих българското име,ние му казваме джинджър,на английски е jujube . Има навързали и тази година смятам да ги обера и да направя нещо с тях .

Пък откакто почнах да го поливам дървото и направо се засили 🙂 .



Пипера все още ми е най-силната част,сега ме чака една голяма чанта за люти и малка доза кьополу .

Те са от новата реколта,така че очаквахте ги,надявам се,този понеделник 🙂 .

Благодаря за окуражителните коментари,радвам се,че разказът ми за дядо Ви е трогнал .

Не съм искала да Ви натъжа,всъщност може би най-искам,ако не сте се виждали скоро с вашите баба и дядо,да им се обадите . Те ще се зарадват,естествено ще ви питат кога ще отидете да ги видите и вие може пак да кажете “скоро,скоро” дори да знаете,че няма да е толкова скоро,но все пак,обадете им се .

Дядо винаги е бил щастлив и доволен,трябва повече хора да са като него .

И аз се усмихвам през сълзи,но гледам повече да се усмихвам,заради него 🙂 .

Спомням си как не пипаше нищо мое,а за мое се класифицираше всичко,което аз съм донесла .

Например 1 литър течен сапун,който все не намаляваше и накрая като питах дядо стана ясно,че това бил “моя сапун”,който всеки път се изкарвал преди аз да си отида на село,той иначе си купил за него друг,”обикновен” .

Като му казах,че може и той да ползва сапуна,той искрено се усмихна и ми благодари .

И пак имам съмнения,че не ми го пипаше,защото мина 1 година и още не е свършил .

Може да е като онези препарати за миене на чинии,с 1 капка три пъти да си миеш ръцете 🙂 .

Градината ми носи голямо удовлетворение,понякога леко се отчайвам,че не мога да свърша всичко,но постепенно ще се наредят нещата .

И понеже може да си помислите,че по цял ден само копая,очаквайте скоро картички,букети,аранжировки с цветя,пък междувременно може и нещо друго да измайсторя 🙂 .