Паметта действа по толкова странен начин .
Къде заради стрес,друг път недоспиване или чиста разсеяност,важни дати и събития ей така се изпаряват,за сметка на други,които действително се чудиш ама защо ти трябва да ги помниш. Питайте майка ми на коя дата съм родена , например . В нейната памет обаче ярко се откроява моят образ като малка на село. Все една и съща блуза, напукани бузи и пръст под ноктите.
Снимките са толкова хубаво нещо. Днес се разрових из старите снимки, изумих се за пореден път от великолепната ми организация (например папка “неща, които не ми трябват”, която всеки път си отварям, въпреки самопредупреждението) и ми стана едновременно мило и тъжно .
Снимки на последните патенца, последните пиленца, които дядо гледаше вкъщи на топло и които високия кашон за нищо го имаха,та вечно някое се издирваше. Разочарована съм от себе си,че съм приемала всичко толкова наготово. Как с раздразнение прибирахме поредната пратка от село, как доматите се разваляха в хладилника и омирисваха всичко. Тогава обаче беряхме с кофи и домати, и краставици.
А как не обичах аз да късам краставиците, все ми се струваха много бодливи.
Големият казан се спука отдолу и вече няколко месеца чакаме да го ремонтира един дядо от село. Сигурно няма да стане. То не,че имаме достатъчно продукция,за да го напълним .
Не бих казала ,че сега като съм загубила нещо, осъзнавам какво съм имала ,защото аз винаги съм ценяла преживяванията си на село. Просто вече виждам всичко по много по-различен начин.
Ако знаете преди колко ми беше забавно дядо като полива и да развалям тръбите, той пък като тръгне да ги намества и целият да се намокри. Аз сега цялата се изкъпвам направо, обаче ми действа освежаващо, та не възразявам .
Иска ми се да имах повече снимки на градината, биха ми били полезни сега. Дори не си спомням кога сме вадили лука, кога сме правили плитките, добре, че поне съм ги снимала, та да сравнявам сега с тазгодишния.
Е, събра се 1 касетка, но толкова дребен, все едно вместо да порасне още се е смалил .Надеждата ми е във водния лук, той май ще стане по-голям.
Сестра ми доброволно пое задачата да извади лука. Малко закъсняхме, та листата масово ги нямаше вече.
Приближавам се аз с фотоапарата и се чува “Какооо,много се прецаках!” Тя си мислила, че лукът е само десетината глави с останали листа, пък то цяла касетка излезе .
Като,че ли запознах публикацията малко меланхолично, всъщност е просто моментно настроение, породено от огромния списък със задачи ,който аз все не успявам да изпълня докрай. Последните няколко дни доста се изморих, но днес най-накрая си отивам на село. Толкова ми харесва. Аз наистина не съм перфекционист. Погледнете ли ми боядисаните шкафове и веднага ще се убедите. Просто искам след мен да е по-хубаво или поне да не влошавам положението. Което, впрочем, си е честно казано мизерно. Но…всичко изглежда по-добре след няколко часа метене! Пък още по-добре би било ако някога се сетя да си купя метла с дълга дръжка.
Намерих стара снимка на хортензия,малко след засаждането й .
Ето я тази година,видимо по-малка,но все пак жива. Но нали знаете, някой ден ще ви показвам снимки на високи нацъфтели хортензии във всякакви цветове, пък кой знае, може и да ви се оплаквам,че вече се чудя какво да ги правя толкова много домати 🙂 .
Преди .
Пред кухнята вече сме на минус една пералня и един хладилник, вместо 9712378 найлонови торбички, висят чантите, които аз уших миналата година. При това успешно, още не са се скъсали. Искам да се науча да шия на машина, всъщност знам, че ще се науча.
Сигурно подхождам прекалено емоционално към тази публикация, то затова и е малко разпокъсана, но главната идея е, че градина на село вече е част от живота ми, чувствам си я моя и ми е толкова мила, че сега ще четете за нея всеки понеделник. “А,честито!”, би казал баща ми.
Откъснах първите две роми. Едната я изядох веднага, от другата се въздържах за момента, успя да стигне и до снимка :). Мислех си,че ще пораснат повече, но явно тенденцията в градината тази година е всичко в умален размер .
Ремонтът на кухнята продължава, следва боядисване на стените, а дотогава си купувам буркани :). И рендета, и печка, изобщо влезна ли в Практикер и излизането е планувано за след няколко часа .
Тиквите растат бързо,аз пък всеки път им обирам цветовете, панирам си ги с бира и ги ям с удоволствие 🙂 .
Успях да спася няколко корена краставици и последният път имаше 4 големи. При това даже прави. Много им се зарадвах,има полза от мен явно 🙂 . /аз си знам, че има, вярвам, че всяко дребно нещо, било то например да сложа чувал в коша за боклук (а няколко дена преди това да го изкарам изпод боклуците в мазето), е стъпка напред към … не знам дали искам да знам даже към какво, предпочитам да няма крайна дестинация, просто безкрайно желание за стремеж към по-доброто 🙂 …и все пак си е хубаво от време на време някоя краставица да е окуражи ;р /
Засилих се да ям от “сладките” чушки,една голяяяма гризка по-късно и парещо усещане в устата и вече търсех къде е хляба. Аз си обичам лютото, толкова люто, че да ми се насълзят очите, защото ме кара да се чувствам по-жива :). Е, би било добре, ако има и няколко действително сладки, защото иначе само аз и тати ще си ги ядем.
Тиквите растат бързо, ама хич не са досетливи, през 5 см трябва да ги вързвам към оранжерията … и после пак ги заварвам по земята. С такова удоволствие си снимам реколтата, купих си от мама наедро, понеже съм леко фалирала покрай печката, няколко панера и всеки следобед подреждам набраното и го снимам. Даже успях да напълня големия панер !
Имам най-дребните чери домати, които съм виждала. Повечето са малко по-големи от касис.
Е,още късам само по една шепа,но към имам чувството ,че са най-красивите домати на света. И не,изобщо не съм пристрастна ;р .
Тази година асмите и лозето са много зле, аз си нямам идея каква поддръжка изискват, но има колкото за салата .
Ох,много са ми присърце тези домати. Сигурно звуча странно, толкова привързана към някакви си зеленчуци … Аз обаче съм толкова щастлива, убедена съм, че живота ми е по-хубав, откакто си ги гледам 🙂 .
Ама и те са ми едни фотогенични.
Вече направих три буркана люти чушки, зелените са замразени във фризера, следват компоти, кьопулу, печени чушки и желе от дюли. Всъщност съм планирала още доста неща, но въпросните зеленчуци са още 10см високи, дано да успеят да вържат.
Омесих първия си хляб, изпекох го в новата печка. За по-хубава снимка ще си напомня следващия път. Сега остава и сирене да си направя. Чакам да получа вдъхновение да се редя в 4 сутринта пред къщата на някой съселянин за прясно мляко.
За закуска-scones . Дадохме и на съседа, отговорът му беше “ей, какви хубави сиренки.”
Е, вътре сирене нямаше, но пък бяха страшно вкусни, особено в комбинация с последното сладко от ягоди. Правих го преди няколко месеца, така и не стигна до зима …
Това беше реколтата от последните две седмици. Аз естествено пак бързам за рейса (има си хас да отида само половин час по-рано!), цяла седмица не съм си виждала градината и вече нямам търпение. Дано всичкия зеленчук да е наред. Ейй, да се похваля и ,че морковите ми поникнаха. Отне им само месец и половина и се появиха във вадата, а не в лехата, ама нищо, няма да правя рекламация ;р. Сега чета книги и блогове, накупих си семена за догодина, планувам и си мечтая. Догодина вероятно ще замина да уча в “чужбина”, толкова ще ми липсва моята градина. И така да ми става мъчно, като си помисля, че плевелите ще превземат всичко…но ще е до време, защото съм сигурна, че нашият двор няма да стане поредният изоставен в село, няма да го позволя просто 🙂 .
Моята печка,която буквално наръце си я донесох в село. Кашонът си беше доста голям, добре, че ме пуснаха в рейса. Наистина си беше голям късмет, защото следващия път бях с една чанта, 2 пъти по-малка, и така ме навика и напсува шофьора. Аз не съм от тези, които отвръщат по същия начин, с леко насълзени очи му отговорих,че не мисля, че заслужавам толкова грубо отношение и нахално си поисках билетче. Поне да плащат данък, и без това си ме навика. Печката може би не е най-сполучливата ми покупка, отгоре покрай котлоните бялото вече е силно кафяво и навсякъде избиват разни петна. Дали може да се пребоядиса не знам. Е,поне фурната работи добре.
Специално ходих да си купувам дъска, заедно със сестра ми за съветник :). Като казахме на майка ми колко пари съм дала за нея, реакцията й беше, да кажем, силно изненадана. “Толкова пари за дъска за рязане на хляб?!”Добре,че беше сестра ми да я успокои с “Ама мамо, тя не е само за хляб, може и други неща да се режат на нея.”Вече наистина ще бягам към спирката, надявам се и вие да имате в живота си нещо, което да ви радва, толкова колко мен ме прави щастлива градината!
Градината на слънцето 
Всичко от собствено производство си е най-хубаво! Страхотно изглеждат зеленчуците. А тези scones ..ммм,чак ми се приядоха! Можеш ли да кажеш рецептата? 🙂 Поздрави,Ани
LikeLike
Гери, честно, направо се пристрастих към блога ти, дори вече имам чувството че си ми някак си близка.А снимките на зеленчуците-са повече от прекрасни!Благодаря за вдъхновението : )ПС: от къде ти е чайничето?Отдавна искам такова : )
LikeLike
Хехе, аз пък проверих къде се намира твоето село, да видя колко си ми далече 🙂 .Не съм ходила към твоя край, ама някой ден, знае ли се 🙂 !Чайникът е от един магазин за кухненски неща в мол Галерия в Пловдив. Не му помня името, но в този мол има само 2 такива магазина – единият е бая голям, не от него, от другия 🙂 .За мен беше бая скъпичък (то и затова ми е подарък, аз не можах да преглътна сумата :), ама е много готин и му се радвам. Някъде по селата може да има баби с такива чайници, дето ще ти ги подарят защо за 2-3 сладки думи, ама на, досега не сме се засичали с тях 🙂 .Лека вечер !
LikeLike