Преди 2 години на този ден …

… се навършиха 23 дни от църковната сватба на майка ми и баща ми 🙂 .

Или мамо,тате,честита годишнина !

/може на самата дата леко да забравихме,но сега поне е изненада,не го очаквахте,нали :)?/

Навремето баба ми предложила на родителите ми да сключат брак . Или това,или си взимала майками в Русия .

Ех,романтика …

Тогава самите младоженци не са имали право на глас,каквото кажат родителите .

И така,баща ми,с папионка на пайети,блестяща почти толкова,колкото той от щастие,и майка ми,с бяла рокля с ама точно определени дантели,са сключили брак .

/или понеже не изпускам повод иронично да влезна в ролята на обреден служител – “две души извървяха пътя една към друга”/



Толкова да се радвам,че не са сключили църковен брак тогава .

През годините все се споменаваше по нещо,на 10-тата годишнина,на 15-тата,но пък винаги имаше и нещо не както трябва,все не беше подходящ момента .

Знам аз,че са чакали те да се очовеча малко , да бъде по-хубава сватбата 🙂 .



Този път сватбата беше за тях двамата,те канеха гостите,те организираха събитието . Което общо отне на мама не повече от ден .

Но пък нали когато е правилната стъпка,всичко се нарежда 🙂 .



Всичко си беше като на истинска сватба,от питката с мед и сол до тортата за кумовете / “Честито кумство отново!” /

Около 2 седмици по-рано,нали са модерни младоженци,им направих годежна фотосесия .

Аз пък ,контрастно на майка ми, се подготвях мнооого време,разглеждах снимки,избирах си места,даже имах списък с примерни пози,ако нещо закъсам откъм идеи на момента .



Два поредни следобеда обикаляхме града,баща ми накрая даже почти не ме мислеше за откачена .



Понякога моите инструкции им се виждаха странни,майка ми както винаги изпълнителна,баща ми подхожда с леееко недоверие,ама и аз понеже приемам ляво и дясно за един дол дренки,допринесох за интересни моменти .



Постепенно в главата си отмятах по списъка с позите,пък междувременно открадвах по някой момент,съвсем искрен и истински,за който няма нужда от инструкции и упътвания 🙂 .

Или няколко секунди по-рано : “Айде,дее,радвайте се!” . Та тук се смеят на мен 🙂 .



На 17-ти юли мама отново сложи бяла рокля,този път избрана ей така по главната,известна още като най-евтиново нещо на цялата сватба .

Но пък беше много красива булка,а сега си остава и още по-красива жена 🙂 .





Баща ми помогна на мама да се приготви,историята с неговото облекло също е проста,ден по-рано заедно избрахме обувки и панталон , пък ризата вече беше налична 🙂 .





Избирането на новите халки отне малко повече време/под това разбирайте,че просто търсихме в повече от 1 магазин/ . Преди около 2 месеца тази на баща ми се счупи и сигурно цял месец я носи така,като гледах как му беше притиснала кожата,изглеждаше болезнено,но тази била “важната” халка и не се сваляла 🙂 .



Понеже ги познава лично,отецът говори много за мама и тати,понякога прекъсван от стреснатото възклицание на майка ми,когато й пада короната .



Баща ми беше приготвил такова количество листенца от рози,че освен за пред църквата,имаше и достатъчно , за да хвърлят децата цяла вечер и в ресторанта .

От балкона на дансинга,събират ги и отново .



За сватбата ми взеха обектив под наем,услугата беше по-скъпа от на мама роклята , но пък точно тази поредица от снимки ми е една от най-любимите и си струваше 🙂 .









Подаръците ни бяха все направени от нас,това тук е писмо от сестра ми в бутилка .

Нали сме супер изобретателни,няма да боядисваме едно по едно зрънцата на ориза,ще сипем боя в пулверизатова и мисията изпълнена .

После уж го измих,ама какво съм мила не знам,сутринта майка ми си глади роклята,била пресъхнала и добре,че имаме пулверизатор,та хубаво си я напръскала .

И роклята позеленяла . Да уточня,че майка ми е човек,който много лесно се стряска,възклицанията й винаги са силни и определено …”ефектни” .

В този момент обаче останала безмълвна .

И все пак,запазила самообладание,отишла на чешмата и си изпрала роклята .

Зеленото се махнало напълно . После като ми го разказа,тя сама беше очудена как изобщо нищо зелено не остана,тя вече сигурно си се представяше като позеленясала булка …



Последните десетина дни преди сватбата стаята ми беше забранена територия.

Вътре се правеше първият ми албум,със снимките от годежната фотосесия,и подходящо избрани цитати .

Освен това направих и слайдшоу,то беше изненадата на вечерта .



От снимки на баща ми първокласник на фона на “Детство мое” , майка ми с бяла перелина,докато върви руска детска песничка,през първите им години заедно,чак до днешни дни,когато ние допълваме картината…за да станем определено…хм,колоритни .

Освен стари черно-бели снимки,намерих и писмо от баща ми до майка ми в стар негов портфейл .

Денят беше наистина прекрасен,толкова съм благодарна,че бях част от него,пък още по-благодарна съм за семейството ни,и за всичките усилия,които полагат майка ми и баща ми,за да не сме просто заедно,но и щастливи междувременно .

Благодаря ви !

Колко чиста е нашата обич . Колко обич , колко нежност , колко вяра има във всяка една наша целувка , във всяко едно наше докосване , във всяко погалване . Колко трепет има по устните ни , колко влага в очите , колко обич в гърдите ни .�Всяка наша крачка , всяка наша дейност е в името на обичта ни .