За магията на селото :)

Scroll down to content

Лятото не е лято,ако не си бил на село. Брат ми и сестра ми не са прекарали толкова време там,колкото аз,но им харесва също толкова много .
Преди няколко години ме чакаха на село,още на спирката щели да отидат.
Пристигам си аз,на спирката само аз и тръни със съразмерна на моята височина.
Хванах прашния път към къщата и изведнъж ги виждам – брат ми бяга,ама се раздава напълно,ръце и крака се размятат така,че със сигурно поне 1-2 комара са оцелили,зад него се показва и сестра ми – също толкова разбързана…и с две филии , намазани със сладко в ръцете .
Бяга,размахва филиите и в движение си гризва по много 🙂 .

Типично за мен,вървяхме с 1 час подраняване .
Това лято за първи път прочетох книга от списъка за училище (отне ми само 11 години :),понеже чета бързо,целия Железен светилник замина за 3 часа . Сега съм на Тютюн.
Не съм най-големия фен на книгите,просто все си намирам нещо по-интересно за правене .
За училище не съм чела нищо по-обемно от 15-тина страници . Реших да изневеря на себе си и прочетох Под игото .
И изкарах 5 на него,защото видите ли,говоря прекалено подробно .
Добре си ми беше на мен ,когато знаех началото,нещо загатната от средата и края 🙂 .

Този път за малко да ви покажа узрели чери. Или по-точно 1 узряло доматче. Ама не,ще чакам хубава светлина,все пак както трябва да е всичко. И тъкмо застанах в позиция,търся го във визьора и брех,то няма на какво да фокусирам .
Някой го беше изял.
Та затова продължавам със зелени черита 🙂 .

На село нямаме кухня,през годините “багажлъка” се пригодява за такава . Което означава,че просто вътре се сложи маса и три стола .
И все пак,предпочитам да се храним на вън,толкова по-приятно е .
Събудихме недоволството на съседите,докарали сме били всичките мухи от квартала .
И въпреки,че успях да сдържа ироничното в себе си ,трябва да отбележа,че грешат,не всички,направихме селекция и оставихме само най-големите 🙂 .

Опит за нормална снимка . Или в очите на брат ми и сестра ми,кой ще се надигне повече на пръсти,за да изглежда по-висок .
Това с краставиците на челото си е направо традиция,и до днес,прави ли салата дядо,винаги ни слага и на челото,за да не ни боли главата.
И аз съм си напълно убедена,че работи,не толкова заради чудодейните свойства на краставицата,а защото вярвам,че помага,пък вярата си е голямо нещо 🙂 .

На село с брат ми и сестра ми си беше приключение,не знам дали скоро ще повторя експеримента,защото още се възстановявам от първия път,но понеже на моменти наистина беше забавно,ще споделя няколко “случки” .

Бият се двамата,ама работа е сериозна,бой,нареждат се кой какъв бил. И в един момент измежду “много си гаден” и “ужасен си” ,сестра ми казва “ааа,чакай,че излезнахме на слънце” .
И съответно за секунда боят се разтурва,местят се на сянка и продължават .
Примерни деца,имало е файда,където толкова години баба и дядо им разправят да не стоят на слънце .
Аз от друа страна съм си инат по природа и затова гърба ми е изгорял на три вида презрамки 🙂 .

Предизвикала съм недоволства у тях,започва се :
Сестра ми : “Срамота,срамота!”
Брат ми : “Пу,пу,пу!”
Възмутеният отговор : “Абе,кво викаш “пу!” , плюй я наистина !”

Аз отново си мисля,че закъснявам,бързо се поливат току-що засятите корнишони. Вадите лееко се разпадат,водата прелива от едната в другата .
И изведнъж се пу писък,попово прасе .
Години наред не бях виждала,бях започнала да си мисля,че съм унищожила цялата популация като малка .
Ама си беше бая попово прасе . Нито аз,нито сестра ми,искахме да го убиваме,сестра ми ще го хване.
Две малинови листа и 5 минути пищене по-късно,поповото прасе е “хванато” .
Поради стремежа ми да запазим добрите съседски взаимотношения,няма да ви споделя новият му дом 😉 .
/и да не си помислите,че съм някоя отмъстителна и гадна,при нормални обстоятелства никога не бих го направила,но при нас ситуацията наистина не е нормална/
Минути по-късно,на спирката,естествено повече от половин час по-рано,сестра ми разказва за поповото прасе :
“Ама разбираш ли,то беше огромно. Като шеф,сигурно боса на мафията на поповите прасета. И аз го причаквам с листото от едната страна,ама то се обръща,ама ей такова голямо.”
Малко по-късно се установи,че това е било от старшите попови прасета и сигурно вече е извън длъжност,направо сме го хванали по пътя към пенсионната служба 🙂 .

Брат ми се излъга и изяде три череши от фруктиерата,накрая ги направих на сладкиш,или в по-“ядлива” форма за тях .

Реакцията на брат ми и сестра ми : “ама това ли ще ядем?”
И все пак,беше си вкусно,направо те връща в миналото,когато баба правеше сирене и кашкавал . Мен ме отвежда и в бъдещето,защото съм се заредила с мая и остава само да издебна някой на село за мляко . Явно , за да се вредиш трябва да отидеш в 4 часа сутринта .

Започна се голямото плевене. Доста работа свършиха и брат ми,и сестра ми . Е,имаше и неполезни действия,като например,брат ми се уморил и неволно реших да се облегне на ромата. И та така,абсолютно неволно,съм на минус един домат.

Късните не са навързали много,но поне са здрави.

Тук поливам един фасул,който още малко и ще върже 4-тата си шушулка . Да уточня само,че е 4 реда .

Засадих червена капия и праз. Абстрахирайте се от изсъхналата бакла,трябва да й събера семето и я махам.
Обожавам пръстта и изобщо земята. Винаги съм имала наклонности към отглеждане на каквото й да е,но не предполагах,че така ще ми хареса и,че няма да мога да спя от вълнение какво ще гледам догодина .

Добре,че имаме голяма слива посредата на почти 1-метрова пътека . Все пак върза цяла една и даже не беше червива .

Вече имаме 1 мамул царевица,ще ядем пуканки скоро 🙂 .

Откъснахме първата диня,беше много вкусна и ароматна,ядохме я направо на големи резени и се омацахме като музиканти (сравнението е на дядо ми,аз не знам какво общо имат музикантите с мазането…) .

Последният корен е паднал жертва на сушата,иначе според дядо динята е готова,та днеска ще я ям.
Всичките дини са ни МНОГО малки и вече поддържам версията,че са специален сорт,мини .


За вечеря манджа,всичко се изяде 🙂 .


Градинката ми се разраства,все още няма следа от червеното,но пък добавих кампанули,сукулентни и камъни от Беклемето 🙂 .


Вече вадим мааалко по-големи моркови,ако случайно ви изглеждат малки,да знаете ,че просто ръката на брат ми е много голяма .

Понеже пак вървя малко назад с времето,ви оставям,защото горната краставица /известна още като втората некрива краставица на сезона/ ме чака за таратор 🙂 .

7 Replies to “За магията на селото :)”

  1. Ех, как ме връщаш в моето детство на село…..Най-хубавите ми спомени са от там.За човек, който не обича да чете, пишеше много увлекателно 🙂

    Like

  2. Хубаво е на село,нали? :)Много,много,много се радвам,че пишеш по-често вече. Постовете ти са толкова услекателни,че ги препрочитам даже. :)Ани

    Like

  3. Страхотни снимки! Чета публикациите ти от скоро и съм възхитена от теб. Пожелавам ти голяма реколта! Успех!

    Like

  4. въздишка в забързания ден и щастливо намигване за миналото ми детство!

    Like

Leave a Reply to Lionelsa Cancel reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: