Митница,картички и обичайното бързане

Сега като чета последната си публикация,направо ми е смешно,каква ти въртележка,тогава просто още нищо не бях видяла 🙂 . Ама така ме врътна последните 10 дни,че за малко да си ме отнесе направо 🙂 .
По принцип момента с чуденето от къде да започна гледам да го избягвам,затова просто почвам,пък докъдето стигна. Пак бързам за рейса към село,но държах да напиша нещо,защото иначе ептен ще му изпусна края и после трудно се наваксва .
През последните няколко дни… Бях на митницата. Няколко пъти. Последният път таксито понеже математиката си е сложна работа и не можа да ми сметне отстъпката,ме попита “Друг път като идвате,колко ви взимат?” . Явно приличам на някой,който всеки ден е на митницата 🙂 .
Външният ми харддиск с всичките ми снимки хвана вирус . Толкова съм благодарна,че кума на мама и тати успя да ги спаси … за да хванат пак същия вирус няколко часа по-късно . Отново бяха спасени,лаптопът вече е преинсталиран. Липсваше ми “техниката” през тези няколко дни . По принцип наистина не съм вманиачена на тази тема,имам стар телефон,който обожавам,на село електричеството в къщата я тръгне,я не,печката загрява толкова бавно,че на слънце яденето наистина ще се сготви по-бързо,не гледам телевизия…обаче ми липсваха блоговете,липсваше ми “общуването” 🙂 .
Поради напредването на времето,списъка се прекъсва с информация за какво правя точно сега : закъснявам 🙂 . Вчера най-накрая си останах вкъщи,подредих си стаята и най-важното – материалите от Америка .
Не беше лесно,оказа се,че баща ми е прав и не може да отидеш на митницата,да кажеш добър ден и да се усмихнеш чаровно и да ти дадат пратката. Като прибавиш и една трицифрена сума,става работата обаче .

Много обичам да си подреждам материалите,накрая,когато всичко е на мястото си,ми е хармонично и спокойно и започвам да правя картички с удоволствие…и 5 минути по-късно всичко е изкарано и бюрото пак не се вижда,но аз съм щастлива 🙂 .

Толкова е интересно как нещата постепенно се нареждат,всичко си идва на мястото . Когато са ми купували бюрото,мама и тати сигурно изобщо не са и предполагали,че ще се занимавам с това,а сега всичко е все едно е специално за работилница. Все се чудех къде да си слагам листовете хартия,на земята е неудобно,на бюрото ми пречат,решението – дръпнах бюрото,стария компютър послужи за поставка и вече хем ги виждам,хем не заемат много място 🙂 .

Оставям ви с няколко картички от вчера и наистина бягам,че кой знае доматите колко са изсъхнали 🙂 .