Моите "съкровища"

Scroll down to content

Още миналата седмица харесах предизвикателството на Елшите “Състарено”,но не мислих,че ще имам време да се включа.
Оказа се,че имам още няколко часа и направих набързо картичката.
Тази роза от месеци си мисля да я изрежа и най-накрая дойде момента 🙂 .

Понеже много обичам състарени и ..ххм,естествено стари предмети,все си набелязвам по нещо и реших,че днес е подходящо заедно с картичката,да споделя и моите “съкровища” .
За днес единствено материални неща,по-нататък за най-големите съкровища 🙂 .


Този чайник ми е подарък от сестра ми за рождения ми ден . Бях си го харесала отдавна и си знаех ,че ми го е купила,но тя до последно ме разиграваше,че са свършили 🙂 .
Все още не съм го изпробвала,защото не мисля,че е подходящ за нашите котлони (вече съм нанесла достатъчно щети в кухнята),така че засега единствено си го гледам и си мечтая как някой ден ще варя липов чай на село.
Малка подробност е,че нямаме липа в двора,ама то съседите за какво са 🙂 .

Лейката си я взех от магазина,дядо много й се зарадва като я видя,щял да си полива расадите с нея.
И после стана ясно,че е спукана,но аз я приспособих за ваза 🙂 .
Тук ще спомена и една метална кофа,отвън цялата в кора от бреза,но не слагам снимка,защото все още не е моя 🙂 (тънък намек към мама:)

Бялата чиния,отново подарък. Обожавам бели сервизи. Засега притежавам само тази чиния,но и тя ми е достатъчна,защото ми е много скъпа и наистина си я харесвам.
И понеже в последствие не харесах макарона,който е на фокус,ето и още една снимка,в доказателство на това,че не правя само спукани 🙂 .

Рецептата е на Ирина Купенска,много добра комбинация е 🙂 .



Хортензиите ми . Е,може да не са най-впечатляващите,но аз мисля в перспектива и много им се радвам.
Някой ден ще пиша публикации ,пълни със снимки на много,ама много хортензии,всякакви цветове и ще показвам как съм си натопила във всяка стая 🙂 .

Розата,засадена от баща ми,спасена от въшки от мен 🙂 .

На село имам чувството , че всяко дърво е садено произволно,”ландшафтния дизайн” е определено хаотичен.
Боровете,добре,че ги има,в къщата лятото е много хладно,но можеше да не са на един метър от нея.
Малка смокиня насред пътеката към дръвника ? Е,нали трябва да има какво да прескачаме 🙂 .
Тук слива,там орех,но за мен най-интересни си остават розите.
Идеята на баба ми е била да се катерят по дувара.
И затова ги насадила на поне 6 метра от него.
Но пък сега си имаме роза на покрива.
Също и киви,високо десетина метра,увило се е по бора.
Така ми се иска да върже,само защото беритва определено ще е приключение 🙂 .

Реколтата ни 🙂 . Чистихме грах до късно,добре че съм аз да улеснявам процеса,като изяждам голяма част от него суров 🙂 .

Аз уж само за материални неща,но само леко ще кривна от темата.
Обичам как се чувствам на село. Не съм винаги щастлива,проблемите винаги ги има,от малки като 3-сантиметрови комари,до доста големи,за които няма да говоря,но бързо ми минава и все си напомням колко много потенциал има в мястото и колко искам да го развия 🙂 .

5 Replies to “Моите "съкровища"”

  1. Прекрасна картичка. Имаш невероятен усет за цветове и композиция 🙂 А като страстен почитател на чая, нямаше как да не ококоря очи пред чайничето на снимката по- долу. Прелест!

    Like

  2. Отплеснах се в снимките и историята ти и съвсем забравих за картичката! Но какво да се прави-с удоволствие чета блога ти-за мен е като добър роман, всяка публикация е нова глава и се наслаждавам на разказа, снимките, а и на картичките:)Така, че очаквам с нетърпение ваканцията-за повече разкази и снимки:)

    Like

  3. Страхотен пост. 😉 Картичката е невероятна,а начина по който пишеш още повече. Макароните са ти се получили страхотно. Браво!Очаквам нова публикация утре. 😉 (намек да пишеш колкото се може по-често)Ани

    Like

  4. Аз съм ти голяма фенка, макар че може би не си личи, тъй като нямам време да ти преглеждам често публикациите и да ти пиша коментари :)Много харесвам твоя стил за правене на картички, твоите фотографии, имаш страхотен усет към красивото.Ако имаш желание може някой път да се видим в Пловдив (до колкото си спомням си близо до Пловдив).Пиши ми ако искаш на пощата ми :)Желая ти всичко най-добро 🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: