В търсене на българската дума за scrapbooking

За малко да започна публикацията с “Бързам да…”,но веднага се отказах .
Реших поне тук да не бързам 🙂 .
Юни месец за мен е безсмислено да се учи.
До 30 юни пък още повече.
Борбата за тройки е…ами сравнително лесна,достатъчно е да се появиш в час.
Като изключим изкренното ми дразнение от образователната система,всичко около мен си е наред,с перспективата да стане още по-хубаво юли месец 🙂 .
Сигурно като ме слушате (или четете в случая) си мислите,че съм най-неученолюбивия човек на света.
Напротив,просто изкуството да си държиш очите отворени в момент,в който направо сам се изненадваш,че успяваш,отдавна съм го усвоила .

След последния звънец става далеч по-интересно. Обожавам това време на годината 🙂 .
Домашна лимонада,слънчево време,аз си мечтая за пътувания със семейството,контражурни снимки,вкусни десерти с плодове и много усмивки 🙂 .

В училище и изобщо навсякъде постоянно слушам чуждици,аз самата не се усещам как ги използвам,макар и да се опитвам да не го правя.
И това води до целта на публикацията,да ви покажа страница от моя албум.
То крайно време беше и аз да си имам мой собствен,няма само за хората да правя 🙂 .
Когато предлагам услугите си на клиенти,не използвам думата “scrapbooking”,звучи ми неествествено.
И няколко секунди по-късно си представете едно объркано лице и репликата “Ама какво точно ги правите тези албуми?!”


Стикерът “11” първоначално не беше включен в плана,но се оказа единственото ми спасение,когато сестра ми отбеляза,че съм написала “12” вместо “11”.
“Аа…а това 12 какво е? Ние не бяхме 12 човека.”
“Е,годината.”
“Како,ние сме 2011 година.”
Още по-ироничното е,че преднага вечер,докато го писах,действително се чудех поне 1-2 минути. Даже накрая ме беше яд,че двойката я написах малко крива…
А цялото маене можеше да се спести с един бърз поглед на другата страна на листа :

Когато правя букети в магазина,все залагам на контрастните цветове (например оранжево,червено и тъмно лилаво). Установих , че при картичките ми е точно обратното.
Реших сама да предизвикам себе си,да направя нещо по-различно.
Първо,бяла основа. Даже не успях да я изцапам в процеса на изработването .

Ако трябва да бъда честна,не съм сигурна до колко ми харесва резултата,но пък съм доволна от това,че не се ограничавам от определен стил и направих картичка,не толкова типична за мен 🙂 .

Нямам търпение да свърши училището и … да си подредя стаята . Чакам ваканцията,защото ще ми отнеме дни със сигурност. Не,че съм толкова разхвърляна,просто ми се иска бавно и спокойно да си създам организация на материалите,дрехите,пък и като събера праха зад шкафовете,току виж спра да кашлям :).

Вчера сестра ми си беше вкъщи (иначе е при баба),толкова бързо расте и така да ми липсва като не е при нас …
Слънцето вече беше залязало,но пък реших,че ще изпробвам ISO 6400 . Излезнахме на терасата за по-хубав фон,но ми беше прекалено изкуствена цялата постановка и когато казах на сестра ми,че искам да документирам живота ми,тя отговори “Добре,снимай ме как прибирам дрехите.”
След едно-две щраквания се задава въпрос с интонация,подсказваща,че питащия вече си е наумил нещо,но да пита все пак,от чиста проба учтивост 🙂 .
“После да ги връщам ли?”
“Не,прибери ги.”
“Е,нали само ме снимаше?!”
И така уж само за пред фотоапарата,едно домашно задължение се свърши почти без недоволство. Но пък и за късмет на сестра ми повечето въженца от простора се скъсаха,така,че нямаше чак толкова дрехи за прибиране 🙂 .

Бях си на село за 1 ден,ето и обещаната снимка на каскадните калибрахоета 🙂 .
Толкова се радвам,че въпреки,че съм там рядко,всичките ми цветя и зеленчуци се развиват добре. Може да не ги поливам ,от колкото имат нужда,но пък си мисля за тях постоянно и явно има ефект 🙂 .

И като за финал,гнездото пред къщата. Крайно време беше да мътят,но пък сега го приемат по-насериозно и седят постоянно на гнездото. До толкова,че се схващат и от време на време се протягат :).