Аз пак разбърквам хронологията на събитията,но за мен поне има някаква едвам доловина логическа връзка .
Като станеш на 18,за период от година-две си обречен на едни и същи въпроси,стане ли ясно възрастта ,реакцията е предвидима : “Ааа,така лиии… и какво ще правиш сега?Какво ще учиш?…” .
Че понякога и аз се излъгвам да отговоря искрено,а не с баналното “още не съм сигурна” .
И ама само да си отвориш устата и едвам си казал заветната дума и оп,заливат те с мнения и “съвети” .
Аз лично попадам все на опити да ме обезкуражат (с изключение на родителите ми,за което съм благодарна:) ) .
“Ооо,ама то в това пари няма.”
“За това в България работа няма.”
“Ти като заминеш,да не мислиш,че ще се върнеш после”
“В това бъдеще няма,то само на приказки е красиво.”
“Е как ще ставаш учен,ти трябва да се занимаваш с изкуство !”
Мога мнооого да продължа.

Първо,че хич не обичам да ме приобщават към масата хора . Не защото искам да се цепя от колектива,а защото си мисля,че всеки сам си прави изборите,воден от собствени убеждения,а не последните тенденции в живота .
Като,че ли най-голяма е изненадата,че няма да се занимавам нито с фотография,нито с някакъв вид изкуство .
Да,снимам сватби,деца,птици . Харесва ми. Особено последното 🙂 .
Но не искам да съм само това . Не искам да съм просто сватбен фотограф или нещо подобно .
Дотук-на прав път,ясно ми е какво не искам.
Обаче знам и какво искам .
До такава степен,че малко ме плаши,нали сега ми е времето да съм несигурна,това да опитам,на онова да се пробвам,пък после евентуално да реша нещо.
И аз пак напук,може би трябва да преосмисля това за цепенето от колектива 🙂 .


Не бих казала “На 18 съм…”,защото и на 17 си бях такава,но може би сега съм една идея по-сигурна в себе си 🙂 .
Аз съм…най-вече противоречива .
Ама много . Може да ми е неудобно,притеснително изобщо да контактувам с хора и плахо да завързвам каквито и да е контакти,ама покажете ми някой на лов извън сезона и целия страх се изпарява и в главата ми вече имам план как да разбера кой е и да бъде наказан.
Е,когато реално това се случи се оказа,че бил Трою ,който е бил на лов за вреден дивеч (тук ще си сдържа възраженията по термина “вреден”) , но нямаше как да знам и все пак в България по-често се случва да е бракониер,отколкото нещо законно .

Като се замисля колко неща ми се правят…
И все пак,ще съм добре и да не се случат . Не,че съм от тези,които правят компромиси в стремежите си и лесно се отказват .
Просто истински държа на едно и ако то стане,мога да си затворя очите за всичко останало 🙂 .
Чужбината не я знам , явно ще да е хубаво,щом всички отиват и не се връщат .
Аз обаче вече съм си намерила моето място и въпреки,че мога да претендирам само за 1/5 от 2/3 от него,го чувствам наистина като мое.
И ама толкова да mи е присърце и толкова да mи е драго като си там,че наистина да mи се просълзят очите от щастие 🙂 .
Че не е красива картинка…зависи от къде гледаш. Тендеция за обезлюдяване ? Абсолютна.
Но нали за това съм аз,току виж след мен тръгнат и други и накрая положителен прираст :).
Проблеми и спънки,както винаги много,при мен ситуацията е да кажем “особена”,не влизам нарочно в детайли,но ако знаете колко ще бъда щастлива някой ден да кажа,че всичко вече си е както аз го чувствам,че трябва да бъде .
До тогава правя каквото мога според възможностите си сега,привидно малко,но пък си вярвам,че ей така,една скромна постъпка след друга,и някой ден мечтата-реалност .

Ново цвете в старото мекреме (голяма вероятност да бъркам думата),леко пострадало при транспорта (понеже бях само с 4 чанти и раница). Много го харесвам и едвам го овардих в магазина да не ми го купят . Надявам се всичко да му е наред като се върна.
Всеки път първо винаги минавам на оглед,хортензията как е,другата хортензия как е,на розата има ли въшки,падналия дувар паднал ли е още повече и така нататък.
Защото всичките ги чувствам като моя отговорност,аз трябва да се грижа за тях .

По последни данни миналогодишната хортензия още се държи,макар и леко наядена от охлюви :).

Насадих нова на мястото на измръзналия лимон. Скоро ще боядисам контейнера 🙂 .
И всеки път,отворя ли дървената врата за първи път от седмици,усещам и лек страх,ако нещо не е оцеляло,ако падащата мазилка е паднала още повече,ако съм забравила да свърша нещо и сега виждам недобрите последици.

Първите ми репички. Сяти от мен,поливани от мен,брани пак от мен.
Това е цялата реколта./тайно се надявам следващия път да има още толкова,дано :)/
Удоволствието сам да си отгледаш продуктите,да знаеш,че като е репичка на вид,ще е репичка и на вкус, е меко казано голямо.
Десетината репички,някои нагризани от попови прасета,ми бяха най-вкусните досега 🙂 .

Тази хортензия,преди стилно опакована в тишу и тюл,намери мястото си в стара глинена саксия върху изгнил дънер,целия в пирони,които съм забивала в него преди 13-14 години.
Революции от раз не мога да правя,но малко по малко,може би всичко ще се нареди.

Тук преди освен неметеното от години,имаше гуми,железа,примитивен навес,касетки,доволно количество найлони и боклуци .

С помощта на дядо подредихме и разтребихме всичко,останаха няколко плочки,но скоро те ще са някъде из градината .

Хостите вече са в повти еднакви някога бели,сега сиви саксии .

От пламъчетата на баща ми насадих пред вратата. Връщам се аз след 2 дена в магазина и вече имаше нови цветове . Под това разбирайте ,че следващия път ще добавя и поне едно тъмнолилаво 🙂 .

Помните ли миналата година бях писала за поставка за гнездо,която сложихме със съдействието на EVN на стълба пред къщата ?
Е вече е заета. Аз до последно не знаех,вървя си аз , говоря си с дядо и изведнъж “а,ама то има гнездо!”
Да гледаш как единия пази сянка на другия ,как тракат…най ми харесва късно вечер,по-тъмно,аз-завита с поне пет одела и евентуално нагорещена тухла,ако е чак такъв студ,и на фона на всички насекоми,едно последно изтракване,като за лека нощ :).

Харесва ми познатото,знам къде да търся пчелоядите,къде сврачките и познато,познато,но всеки път има някаква изненада,нещо ново,неочаквано .
Не искам да описвам чисто положителна картина,защото изобщо не е така. Отидеш на разходка покрай реката и някой си хвърлил мъртвото животно там . Изхвърлени боклуци в дългъна,спорове между хората,спорове,които се водят от десетки години,още малко като в “Чичовци” 🙂 /признавам,че така и не прочетох книгата,но пък камарата анализи ми стигат /

С този речен дъждосвирец се гоним отдавна,този път имах късмета кравите да минат 2 пъти точно на това място,ама нали съм инат,лазя си измежду оставените сувенири,тук таме се олисам в птичката и пропусна да заобиколя някой…

Първият ми малък брегобегач/ако съм познала с определянето 🙂 /

Вече става доста късно,от утре пак на училище,пак се започва с една досадна монотонност,в която ще си спомням за първата ягода от тази година,за големите бели чапли на язовира и ще очаквам с нетърпение следващата възможност пак да съм си на моето място 🙂 .

9 Replies to “Размисли :)”

  1. Посещението н твоя блог в началото на работния ден е повече от добро утро. Усмихваш деня ми и съм радостна, и щастлива, че около нас има млади хора, като теб. А колкото за бъдещето, следвай сърцето си и няма да сгрешиш. Хубав и усмихнат ден и на теб!

    Like

  2. Страхотно е, че знаеш точно какво искаш. Не са много младите хора като теб. Следвай мечтите си!Успех!

    Like

  3. Публикациите и снимките ти са уникални, и е такова удоволствие да ги чета. И въпреки, че не всеки път коментирам, всеки път се удивлявам на начина ти на мислене, на картичките.. Аз също съм на мнение, че не са много хората на твоята възраст като теб и предполагам, че родителите ти и средата имат “вина” за това :)Знам какво да е “да си различна”, да мислиш различно от масата, повечето творящи вероятно също знаят, но с това можеш само да се гордееш и непременно прави каквото каквото искаш, както си го решила. Ако не го направиш цял живот носиш някаква тъга – казвам го от опит. Успех ти желая!

    Like

  4. Съвети няма да ти давам,имам си студент,малко по-голям от тебе,някак отрано си избра специалността,или тя-него…дай боже да сте ни живи и здрави,всичко си идва ,наречено е!!! .Ще се радвам на снимките ти винаги,макар напоследък да “идвам “все набързо!А думата е “макраме”,много обичам да го правя и да си слагам цветя в него.Как се казва разкошният ти екземпляр в него?

    Like

  5. Благодаря ви за милите думи,винаги са повод да се усмихна 🙂 !bearkis, хахах,близо съм била. Цветето е седум бурито,много некапризно и подходящо за село,защото си ходим най-често 1 път в седмицата и рядко го поливаме .Казаха ми,че много лесно се захваща,сега чакам да видя дали наистина е така,и ако успея и го развъдя,мога да ти изпратя 🙂 .

    Like

  6. Не мога да не оставя втори коментар за днес, този път под горния текст, защото пишеш много искрено и ми харесва. От няколко дни попаднах на твоя блог чрез “В кухнята на моето семейство”, където имаше линк към твоя. Правех торта за синът ми който навърш 4 години и някак си покрай неговия рожден ден, те открих и теб. Искам много неща да ти кажа, но едва ли тук ще успея. Първо, че съм съгласна с горните мнения, че е важно да правиш каквото искаш. Понякога е трудно, но тръгне ли веднъж, няма спиране, а ти вече си тръгнала. От всякъде личи, че обичаш много природата, отдаваш са в отглеждането или наблюдаването на растение или животно. Затова правилно си избрала специалността, която да учиш. Картичките и фотографията също ще те следват, но те са допълнение към по-голяма страст, която имаш – екологията. Сигурна съм, че ще си намериш работа или ти сама ще си я създадеш. Колкото повече хора като теб, толкова повече ще се променят и нагласите. Аз живея в Англия и от тук по-лесно виждам предимствата и недостатъците и на двете култури, но българската определено е по-топла, по-емоцинална и шарена, по нашенски. Тук нямат градини като българските, имат алотмънтс, колкото да кажат, че отглеждат нещо. Повечето продукция се вкарва от чужбина, както знаеш. Тъжно ми е, че България е бедна и раздирана от политечески псевдо кампании, но вярвам, че ще се оправи. Както казваш и аз си я харесвам и такава и винаги с радост се завръщам. Искам да ти пожелая успех в обучението и бъди все така вдъхновяваща и горда българка. Поздрави, Яна

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: