Какво правим ние напоследък

Вкъщи както никога е тихо,баща ми изтисква сок от грейпфрут за мен и мама,тя от своя страна се приготвя за работа,а брат ми си пише домашните . В 8 и половина.

Преди седмица-две на вечеря сестра ми разказваше как е минало в училище. Споменава се за поправка на контролната по руски.
Мама – Това е за да си поправиш петицата,нали?
Йови *много категорично* – Не.
Мама – Ами като не е петицата,какво ще поправяш?”
Йови – Четворката?

Попитах сестра ми какво би искала за рождения си ден,отговори: “Чорапи,химикал и вода за пиене,ама много вода.”

Добре,че е сестра ми да се снима доброволно / или срещу скромното заплащане от 1 и 20лв …

Докато се нагласяхме за снимки,по телевизията даваха репортаж за агнешкото. “Ехааа,колко е поскъпнало агнешкото” . За мен отново е иронично колко струва агнето от магазина и това от село,което е пасло трева на чист въздух . За вкусова разлика не мога да ви кажа,защото месо не ям/освен риба/ , но пък като за самия принцип,мисля,че трябва повече да се поущряват хората на село,които гледат животни/плодове и зеленчуци/ .



Йови вече е у баба,брат ми вкъщи,съответно по цял ден се караме,но иначе не мога да се оплача,мие чиниите човека 🙂 .
Исках да го снимам,но той вече ги беше измил. Помолих го да застане до мивката,на което той възмутено отговори: “Еее,не стига , че мия чиниите , ми после трябва и да се правя,че ги мия.”

Направих и картичка за предизвикателството на Тони 🙂 . Камъчетата,междудругото,в действителност са като зеленото на картичката,но тук от светлината,изглеждат по-бледи . И все пак,ако е проблем това,няма проблем да ме “дисквалифицирате” 🙂 .

Баба стана на 74 🙂 .


И едно изключително важно събитие за моя живот като цяло. Още не съм го осъзнала напълно,гледам го обектива и не вярвам,че е мой . И в същото време все едно винаги е бил мой и си е точно за мен 🙂 .

Преди няколко дни бяхме на семейна вечеря в ресторант Bueno,беше много вкусно. След като си изядохме десертите/някои хора по два-три/ , тати попита коя дата сме днес,защото трябвало да я запомним. Всички си мислим,че е защото много рядко ни се случва да сме всички заедно… пък то се оказа,че важното събитие било,че е сложил квачката да мъти 🙂 . И съответно вече се досещате , че тази година боядисвахме яйца лично производство .

Яйцата ни са във всякакви размери . На снимката липсват най-малките,от декоративните кокошки . Които за празника снесоха цели 10 за 20 дена.


Двато лева си стои в джобчето на заека още от както мама го подари на тати . И все пак,сестра ми сяда на масата и веднага “Яяя,намерих си два лева.” . От някъде се чува “Не си си ги намерила,те са на баща ти.”
Минути по-късно брат ми сяда на масата – “Ехаа,намерих си два лева.”
Един дол дренки сме ;р.

Направихме малки промени в озеленването вкъщи 🙂 .Всички,най-вече мама,са доволни от разултата 🙂 .


Понеже мама беше на работа от 10, имахме Великденска закуска .
Повечето неща ги бях приготвила от вечерта,но все пак станах рано , за да направя солените еклери и да подредя всичко . Беше много вкусно и беше хубаво да се почувстваме като задружно семейство :)./каквото попринцип сме си,но обикновено не ни личи много ,много ;р/


После останахме само децата вкъщи,пекохме курабийки,рисувахме пиленца по тях,играхме на филми,брат ми и сестра ми си подаваха сурово яйце , в последствие го чистиха от пода,дивана и себе си. Ама нали много заздравява косъма,така че никакъв проблем,че брат ми имаше цял жълтък на главата.
И за да не ви прозвучи прекалено идилистично,важно е да спомена ,че се сбихме поне три пъти.


Надявам се празниците наистина да са били светли за вас 🙂 .