За храната вкъщи

Scroll down to content

Photobucket

Никой не предполагаше,че аз ще тръгна да готвя. Мнооого време не припарвах до кухнята, все ме пипаха не ми ли е интересно поне торти и такива неща да правя. Ами не ми беше ;р. Не е въпрос на можене или не, ако се наложеше, правех хубави омлети. Кухнята ни беше като нова, сега да кажем, че определено си личи, че се използва. Започнах да готвя за себе си, защото манджите на баба са все едни и същи и дори и вкусните омръзват след няколко години. Мама се прибира късно, така че няма време да приготвя вечеря. Първото по-сериозно начинание бяха коледни сладки. “Какво правиш?” “Меся.” ” Не бе , наистина какво правиш?” Добре се получиха сладките иначе :). И взе,че ми хареса.
И от тогава повечето дни като се прибера от училище и пада едно ядене … Обикновено се наяждам докато си сготвя, при мен върви 1 морков изяден, 1 настърган за салата, ама нали и за вечеря трябва да остане нещо ;р.
Ако кажа,че всички се събираме на вечеря и мирно и щастливо си разказваме кой какво е правил през деня, докато ядем вкусна храна, ще излъжа. Храната повечето пъти е вкусна (с малки изключения като например постните кексчета, които отскачаха, като ги удариш в пода), но пък ние никога не сме мирни, а при 5 човека все някой е недоволен и нещастен. Един не обича маслини и гъби, друг иска да има месо , трети пък не, четвърти пък е решил, че точно днес няма да яде нищо, в което има масло … и така до безкрайност. Угодия няма, ама пък и аз гледам на мен да ми харесва, пък другите си “сортират” храната и пак се яде :).
Темите на разговор в повечето случаи са неподходящи не само за масата, но и за деца, ама какво да се прави, това сме си ние. Покрай яденето винаги има по някоя интересна реплика, от тези, които все се каним да записваме, пък после си викаме “а не, аз това ще го запомня” и естествено го забравяме. По-“пресните” са:
Аз и брат ми обсъждаме той какво иска за вечеря. Брат ми: “На мен много ми харесаха вчера спагетите . Ама соса , не спагетите . Значи…искам сос,ама като салата , разбираш ли?” “Искаш сос като салата?” “Да!”

“Добре , тогава може и зеленчуци . Както ти ги правиш , печени със сос . Зеленчуци , нали шунка …”

Сестра ми, вечерята е брюкселско зеле със сметана и синьо сирене и кюфтета за мръвкарите:
“Хареса ли ти брюкселското зеле?” “Да, много беше хубаво кюфтето!”

Е,имаше и още, но брат ми ме ядоса и си забравих мисълта. Реших да се пробвам с проекта 365 дни, та покрай него снимах няколко вечери:

Тилапия на грил тиган с първо варени, а после пържени картофи с джоджен и червен пипер. С джоджен, защото го обожавам и го слагам на буквално всичко.

Photobucket
Photobucket
Photobucket
Козуначено руло по рецепта от Щъркелово гнездо
Photobucket
Лека вечер 🙂 !

3 Replies to “За храната вкъщи”

  1. Беше ми много забавно да прочета всичко! Благодаря за чудесната публикация! Храната изглежда много апетитно!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: